— Защото си още млад. Да не забравиш цигарите и шоколада…
— Шоколада няма да взема.
— А аз какво да го правя?
— Дай го на вдовицата Фарафонова.
Капитан Свинец се ухили хищно.
— Вдовицата Фарафонова е блондинка с дълги крака и бюст четвърти номер. Тя ще се оправи. Ще имам грижата. А ти вземи шоколада. Да си подсладиш горчилката от поражението…
Усмихнах се с чувство за превъзходство, сякаш в затвора бях не аз, а моят събеседник.
— Не чаткаш, полярни изследователю. Победата и поражението са едно и също. Затворът и свободата са едно и също. Престъпниците и тези, които ги опандизват, са едни и същи хора. Всичко са само думи! Думите са мънички затвори, а животът си тече извън тях. Сбогом, нямам повече време. Аз съм зает човек.
— Бягай, като си толкова зает — измърмори Свинец. — Не се чуди, че те извиках тука, а не в следствения корпус. Там можеше някой случайно да те види и после да пусне слуха, че си доносник, продажник и тъй нататък… Оцени моето благоразумие, Андрей. Хайде, някой ден като се срещнем навън, ще ударим по една водка…
4
В девет вечерта предадох смяната на Гиви Сухумския и отидох да се измия.
През лятото само свръзките имат привилегията да се плискат на чешмата. Останалите се задоволяват със седмичното извеждане за баня. В самата килия водните процедури през лятото са тотално изключени. Влагата е най-страшният ни враг. Всеки месец по десетина арестанти напускат нашата бърлога с багажа — в посока тубанара. Пръчицата на Кох не спи. Тя действа, тя ни убива и ние гледаме да й се противопоставим. През лятото, на жегата, миенето и прането в бърлогата не се допускат. В името на общата полза.
Но за пътищарите, които по дванайсет часа на ден скачат от решетка на решетка, се прави изключение. И аз отивам да се умия от потта и мръсотията. Покрай чифиросаните негри, арестувани за контрабанда на хероин, покрай татуировчика, затрупан с поръчки за месец напред, покрай „гарата“, през люшкащата се мръсна, въшлясала, крастава, равнодушна към всичко на света маса на шматките гратисчии, дето им е все тая.
Днес денят е хубав — имаме трева. Крайно е нежелателно да дежуриш на Пътя надрусан, затова ние с Джони веднага решихме да запалим чак след като сдадем смяната. Тревата е съвсем малко, едва ще стигне за един малък джойнт, колкото всеки да дръпне по два пъти. Но това не ни притеснява. Захлебваме с по няколко таблетки феназепам за подсилване на тягата.
Малкия знае, че имаме ганджа, и жадува да участва, личи си по мъката в очите му, но чувството за вина заради сутрешния скандал го възпира и той мрачно страни от нас с Джони. Ние обаче сме човечни, затова повиквам момчето да сподели нашето удоволствие. Малкия моментално изтегля тънкото си петдесеткилограмово телце на горния етаж и сяда до нас.
— Защо така оплеска работите днес, Малък? — пита го Джони.
Недопустимо е да се впускаш в кавги, разправии, изясняване на отношения, докато си отнесен. Но ние не сме се озлобили един към друг, в края на краищата пратките оцеляха, всичко е наред. От друга страна, длъжни сме да посочим на нашия брат къде му е мястото и докъде може да докарат неговите безотговорни действия.
— Ти вече се издъни веднъж!
— Кога? — възмущава се кротко Малкия.
— А кой преди седмица се натъпка с аминазин и спа два дни? Докато момчетата опъваха каиша вместо теб на решетката?
— Как два дни? Само деветнайсет часа! Това два дни ли са? Два дни са четирийсет и осем часа. Аз спах само деветнайсет…
Седим по турски и пушим.
Нечии чорапи миришат много убедително, вероятно на Джони, но не изключвам и да са моите, понеже перачът, който се беше цанил да обработва нашето бельо със сапун и вода, от вчера се беше надрусал с реланиум и тотално беше зарязал службата. Откъде намери редките таблетки така си и остана дълбока тайна.
В отсрещния ъгъл виждам гърба на Слава Кпсс. Моли се, обърнат към иконите. Той се моли по същия начин, по който аз навремето медитирах — сутрин и вечер. Понякога и през деня. Молитвата е единственият начин да останеш на относително спокойствие сред клокочещия, подвижен свят на Общата Бърлога. Никой не търси за нищо молещия се арестант, никой не го закача. За да се съсредоточи по-успешно, Слава си запушва ушите с памук. В ръцете си държи „Молитвослов за миряни“, но томчето е затворено. Слава знае каноните наизуст.
Възпитано изчакваме нашия тартор. Той трикратно се прекръства, полага необходимите поклони, напуска своя параклис и се присъединява към нас.