Но не. Те се въртяха около мен. Мереха, преди да режат. Ту влязат в стаята, ту излязат. Влезе един, навика те грубо, срита те и изчезне набързо; друг те успокои, подпита те нещо хитричко, потупа те по рамото, подаде ти цигарка, ама и той току хлътне из съседните помещения, трети изникне енергично като звяр, пръска те със слюнки, навежда се ниско, крещи и говори простотии, устата му мирише и виждаш изгнилите му зъби и циреите по лицето…
Дълго, прекалено дълго си подмятаха заловения злодей. А трябваше да ме пречупят още през първия половин час. Да ме смачкат веднага! Да се направят на гестаповци. Вратовръзки, бели ризи, умни и страшни въпроси. Лампата в лицето. Никакво време за мислене, за анализ на събитията. Кой? Къде? При какви обстоятелства? Фактите! Истината! Цялата истина! По същество!
Но не, те изгубиха време, предоставиха ми възможността да понаблюдавам, да съпоставя, да си направя изводите. И да си изясня, че слугите на закона знаят за мен доста, но не всичко. И не най-важното.
Защото не бяха хванали точния човек.
2
Аз съм на двайсет и седем.
Бизнесмен съм. Банкер. По-точно съдружник в банка. Още по-точно: младши съдружник. Богат съм. И току-що съм арестуван за финансова злоупотреба.
Моята банка е много малка, известна е на малцина, но най-важното е, че е напълно самостоятелна и стабилна. Освен това, което е още по-важно, тя расте бързо. Роди се от нищото преди някакви си три години. Моята банка. Моята рожба, моята плът и кръв, смисълът на целия ми живот, мелачката на моето време и нерви, изворът на баснословни доходи. Името й не е изписано по билбордове, не звучи от екраните, произнесено от топмоделки със сочни устни. И слава Богу.
Всъщност шефът на целия бизнес, основателят, фигурата номер едно не съм аз, а друг човек. Моят старши съдружник, босът, началникът. Михаил Николаевич Мороз.
Именно той договаряше трансфера на този пусти милион. Аз съм само подчинен. Служител. Технически изпълнител. Беше ми наредено и свърших работата. Осъществих волята на боса.
Моят шеф и началник Михаил също е бил арестуван. Днес. Половин час след мен. На входа на банката. Разбрах го от откъслечните разговори. Но боса ще го пуснат. А моята задача е да направя всичко, всичко, всичко, за да го пуснат на всяка цена. Да поема вината.
Арестът, разпитите, възможната присъда са част от моята работа. И аз ще си свърша и тази работа, както всяка друга — качествено. Босът плаща за изпълнението на задачата. Вече ми е платил много прилична сума. И ще плати още. Босът Михаил е много по-богат от мен, той е доларов милионер и може да си позволи услугите на специалист като мен.
Един ден преди около три години се запознахме с Михаил, разприказвахме се и разбрахме, че гледаме еднакво на живота и на неговите ценности. И заработихме заедно. Взаимноизгодно. Босът Михаил търсеше и успяваше да намери клиенти: хора, които искаха да укрият парите си от данъци. Аз пък му помагах. Прикривах гърба му. Имах грижата за подробностите. И се готвих някой ден, когато удари часът, да отговарям според цялата строгост на закона. Защото укриването на данъци от държавната хазна е углавно престъпление.
Какво ме заплашваше в случай на залавяне и крах? Три години за укриване на данъци, година или две за фалшифициране на документи. Но аз не съм някой лумпен. Не съм осъждан. Имам добра биография. Имам семейство и малко дете. При добро стечение на обстоятелствата може дори да се отърва само с условна присъда. А това си е направо нищо. За пари човек поема и по-големи рискове.
Може би някога, преди много години, съм вземал решенията си твърде прибързано, разсъждавал съм твърде цинично, може да съм надценил своята смелост. Но днес е глупаво да си припомням всичко това. Отдавна вече съм в бизнеса, с двата крака съм в него. А пък бизнесът не признава Наказателен кодекс.
Обвинението за злоупотреба с държавни средства, естествено, ще отпадне, и то много бързо. Нито аз, нито моят бос сме завличали държавата. Представете си, че някой купува нещо от другиго. Превежда парите. Получава стоката и изчезва. Година по-късно се изяснява, че парите били крадени. Купувачът е спестил тази подробност. Сега той се укрива. А продавача го арестуват като съучастник.
На някого, разбира се, може да му се стори притеснително, че всъщност продадената стока е малко необичайна: зелени пачки долари в брой. Тоест аз просто съм осребрил банков превод. Но това не променя същността. Готов съм да отговарям пред закона в цялата му строгост за това, че съм осъществил забранена сделка, броил съм банкноти на злодеи и съм нарушил финансовото, валутното и данъчното законодателство. Но няма да допусна да ме изкарат крадец на държавни средства.