— Установете фактите — какво са казали тези жени, за да предизвикат подобна реакция, колко дълго време е продължавал тормозът, какво е казано, колко са били тези, които са го казвали. После преминете към емоционалния аспект — как реагират на тормоза, каква подкрепа им се оказва, имат ли желание да се свържете с местната полиция от тяхно име. И приключете с въпросите, свързани с практически подозрения — забелязвали ли са някой да се навърта около тях? Да ги следи? Някакви необяснени или необясними събития напоследък? — погледът, който той отправи към Пола, издаваше желание да се извини. — Това са само предложения. Ти сигурно имаш свои идеи.
Пола драскаше в бележника си.
— Радвам се на всеки нов принос — измърмори тя.
— Добре тогава. Ще се видим отново тук утре, освен ако не получите междувременно други инструкции — Карол се изправи. — Да тръгваме.
— Ами аз? — попита нажалено Тони.
— Продължавай да мислиш, Тони — отвърна Карол. — В това те бива най-много.
Той усети убождането на ответната стреличка, но нямаше нищо против да премълчи.
Докато вървяха към асансьорите, Пола придърпа Кевин настрана.
— Трябва да поговорим. Да се срещнем в кафенето след пет минути.
Кевин незабавно придоби тревожно изражение. Знаеше от опит, че когато Пола тръгнеше по своите отклонения, времената ставаха интересни в онзи смисъл, които старата китайска поговорка придаваше на думата. Тя действаше като магнит на усложненията, а Кевин се беше надявал да е оставил зад гърба си всякакви усложнения. Беше се отказал временно от спокойния живот, но това не означаваше, че е готов да посрещне веднага нови удари.
Когато се появи в кафенето, Пола вече седеше в един тих ъгъл с кутия диетична кола пред себе си и купчинка десерти „КитКат“.
— Четирите основни хранителни групи — каза тя, докато той сядаше. — Шоколад, шоколад, шоколад и диетична кола. Искаш ли и ти?
— Не, нито едното, нито другото — каза той. — Винаги ли правиш така, когато Елинор не те вижда?
Пола отвърна с гримаса:
— В повечето случаи. Да не споменавам, че Торин омита всички случайно озовали се в къщата бисквити, кейкове и шоколад.
— Това са тийнейджърите — каза той с уморения тон на човек с опит. — Е, за какво трябва да говорим?
Пола доби предпазливо изражение, което го обезпокои още повече.
— Някой от полицията е съобщил за Карол на пресата.
Той се изчерви така, че по лицето му избиха тъмноалени петна, както става понякога с червенокосите. Именно това, че се беше разбъбрил пред представител на пресата, му беше струвало чина преди години. Възможно ли беше Пола да намеква, че той е толкова глупав, та да повтори провинението си?
— Дори не знаех подробностите — отвърна той бързо. — Няма защо да гледаш мен, Пола.
Изражението ѝ беше ужасено.
— Божичко, не, Кевин, наистина това е последното, което би ми минало през ума — тя притисна с ръка устата си, като че ли ѝ се искаше да глътне обратно думите, които го бяха разстроили толкова. — Не, и през ум не ми е минавало.
В продължение на един дълъг миг погледът му срещна преценяващо нейния.
— Разбирам. Дори след толкова време съм свръхчувствителен на тази тема. Какво всъщност искаше да кажеш?
— Както вече казах, някой се е раздрънкал. Ние със Стейси решихме, че трябва да разберем кой е той. Винаги е по-лесно да се разправиш с враговете си, ако знаеш кои са те. Освен това е необходимо да се знае дали е някой от отдела или е външен човек.
Кевин се усмихна мрачно.
— Следователно Стейси се е поразходила из сървъра на „Сентинъл Таймс“
Това не беше въпрос.
— И не можа да открие нищо — отвърна Пола със съжаление. — Нито една електронна следа. Никакви паметни бележки, никаква вътрешна размяна на имейли, никакво плащане, свързано със случая. Няма и никакви плащания на нечие име, което да ни е познато.
— Защо тогава водим този разговор?
Обзе го ужасното чувство, че го чака нещо много лошо. Някой беше споменал, че това бил един от признаците на предстоящ инфаркт. А в момента той се чувстваше така, че би предпочел да получи инфаркт, вместо да стигне дотам, накъдето се боеше, че го тласка Пола.
— Когато електронното разузнаване ти изневери, се връщаш към човешкия фактор — изречението увисна във въздуха между двамата. Кевин знаеше, че думите на Пола изразяват точно обратното на убежденията на Стейси. Машината има своите ограничения; човешките отношения са по-гъвкави, по-подлежащи на промяна. Това звучеше възмутително за всеки, посветил живота си на машините. Но за него и Пола беше напълно разбираемо. Сега вече Кевин знаеше защо са тук.