Но пък не можеше и да бъде такова обществено място, където можеше да ги види някой, който да ги разпознае. Можеше по някаква ирония на съдбата да ги види някой негов колега и да реши, че се е върнал към старите си навици, и то точно когато той се опитваше да противодейства на изтичането на информация. Следователно се изключваха баровете и кафенетата в центъра.
На половината път към дома, докато още шофираше по А1, най-сетне намери решение на проблема. Спря на следващата бензиностанция и изгуби половин час, за да съчини един есемес.
„Здравей, Пени. Да пием ли по едно кафе? Аз черпя, без ангажименти. Ще те чакам в кафенето на «Добсън Гардън Уърлд» в четири следобед. Кевин М.“
Тя живееше в апартамент. Нямаше никаква причина да посещава често огромния градински център, който се намираше на около миля от мястото, където живееше. Кевин го посещаваше от време на време, откакто започна да работи в градината, но когато двамата със Стела купуваха нещо, което му трябваше за работата там, отиваха в друг градински център, който беше по-близо до дома им. Когато се беше отбивал там, никога не беше срещал свой познат, а кафето беше в един закътан ъгъл, далеч от централното хале. Какво би могло да бъде по-далеч от представите за изневяра от някакъв градински център в предградията?
Кевин пристигна първи. Порови се нервно в секцията за градински сечива, избра си нова ножица и различна розетка за лейката. В четири без пет си купи кола и избра маса, доста отдалечена от шепата други посетители в кафенето. Не се безпокоеше от това, че тя не отговори на съобщението му. Беше ненадмината в изкуството да държи другите в напрежение. Разбира се, че нямаше да му достави удоволствието да изпрати някакъв безличен, но успокояващ отговор.
Той отпи от чашата и незабавно почувства как стомахът му се разбунтува. Тя винаги беше имала такъв ефект върху него, сега си го спомни. Не можеше нито да яде, нито да пие преди срещите им.
И после Пени изведнъж се появи. Подмина бара и се упъти направо към масата.
— Виж ти, наистина Кевин Матюс — въздъхна тя. Като че ли не беше остаряла и с ден в сравнение с онова време, когато се запознаха. Тъмната ѝ коса все така падаше като водопад в различни нюанси на кестенявото, кожата ѝ изглеждаше чиста и мека, устните — полуотворени в онази нейна лукава и подканваща усмивка. Имаше малко нови бръчици около очите, но те само я правеха още по-интересна. Както винаги, тоалетът ѝ се отличаваше с простотата на скъпите дрехи, които подчертаваха тези извивки, които трябваше, и маскираха онова, което тя искаше да скрие. Пени Бърджес може и да работеше в провинциален вестник, но в никакъв случай нямаше вид на провинциалистка.
Кевин се изправи несръчно.
— Пени. Благодаря, че дойде. Изглеждаш чудесно — намрази се за тези думи в мига, в който те излетяха от устата му. Дотук с опитите да се прави на невъзмутим. — Да ти взема ли кафе?
Тя се потърси отвратено и седна.
— Господи, не. Тук го правят с една от онези отвратителни машини. Натискаш едно копче и потича някаква противна млекоподобна пяна и гадно, горчиво кафе. Нали ме познаваш, Кевин, задоволявам се само с най-доброто — не говореше с онзи глас, който пазеше за пресконференциите. Там беше властна и силна, не допускаше да бъде игнорирана. Тук също не можеше да бъде игнорирана, но по съвсем различни причини. Гласът ѝ беше нисък и топъл, със скрити интимни нотки.
Той също седна, благодарен, че тя не му поднесе бузата си за целувка. Устата му беше пресъхнала, устните като че ли не му се подчиняваха.
— Постоянно срещам името ти във вестника. Явно си вършила доста интересна работа.
Тя се усмихна.
— Успях да разширя обхвата на криминалните репортажи, така че да покриват всякакви варианти на злото и порока — тя се приведе напред и постави ръка върху ръката на Кевин. Той изпита чувството, че го е ударил ток, но се насили да погледне ръката ѝ. Сега вече видя признаците на стареене, които Пени бе успяла да задържи надалеч от лицето си. — И ти ми липсваше, мое малко рижаво прасенце.
— Е, така е, понякога не можем да имаме това, което искаме. Пени, не мисли, че се опитвам да възстановя отношенията ни. Искам да те помоля за една услуга.