Влезе предпазливо в системата. За своя радост се шмугна бързо и чисто, все едно че разполагаше с универсален комплект ключове. Ако можеше да намери онова, което ѝ трябваше, нямаше да си губи време да го анализира, само щеше да го разпечата и да го оглежда, след като излезе от системата. Първо опита с пикала, изписвайки регистрационния номер. Ако той беше местил жертвите си от едно място на друго, сигурно му е било много по-лесно да ги вкарва и вади от такава голяма кола. Не знаеше колко данни ще се появят в отговор на търсенето, затова настрои филтъра за период от два дни преди нощта, когато Джазмин Бъртън беше влязла в Екс. Но не се появиха никакви резултати. Или тя не търсеше правилно, или той не беше минавал с нисана по места, където са поставени камери, което ѝ се стори трудно осъществимо, като се вземе предвид, че напоследък камери имаше по всички основни пътища в страната. Другата възможност беше да е замазал част от регистрационния номер с кал или светлоотразяващ спрей. Понякога по този начин беше възможно да се измамят камерите. А Тони беше подчертал, че си имат работа с човек, който подготвя старателно плановете си.
Тя опита отново, този път с регистрационния номер на пасата. И този път излязоха цяла поредица резултати. Колата беше засичана десетки пъти през последните десет дни. Стейси разпечата резултатите, после разшири филтъра до седмицата, когато беше умряла Кейт Ролинс. Резултатите се занизаха на екрана. Докато хартията падаше на виеща се лента от принтера, Стейси си каза, че той е обикалял къде ли не. Сега, когато разполагаха с цялата тази информация, те можеха да се обърнат към компаниите за мобилни телефони и да очертаят регионите, в които да поискат застане на телефоните и мобилните карти, за които вече знаеха, че са били ползвани от Матю Мартин. Сигурно е имал и други. Но можеха да започнат с тези. А въпреки уменията, присъщи на тъмната страна, на Стейси не ѝ оставаше време да осъществи и това търсене. Засега беше направила всичко по силите си и беше готова да се обзаложи, че никой друг няма да представи толкова много сведения на утрешната среща.
Тя се изправи и отново направи няколко упражнения за разтягане на мускулатурата. Изминалият работен ден беше дълъг, а не ѝ се искаше утре да се събуди схваната. За миг се запита къде ли е Сам и какво ли прави. Може би трябваше да му прати още едно съобщение? За да знае, че тя не е престанала да мисли за него? Но Стейси отхвърли тази мисъл. Достатъчно дълго го беше гонила. Той знаеше какви са чувствата ѝ към него. От него зависеше да прекрати детинщините. Ако досега не я беше опознал достатъчно, за да е наясно, че тя не би очаквала от него да пълзи пред нея на колене, значи просто не беше обръщал достатъчно внимание. Щеше да го остави да се поизпоти още ден-два, а после щеше да прати едно непринудено предложение да вечерят някъде.
И тогава вече топката щеше да бъде у него.
Това решение я измъчваше. Отчаяно ѝ се искаше той да се върне. Чувстваше физическа болка в гърдите си; като че ли сърцето ѝ беше наранено в буквалния смисъл на думата. А вкопчването в последните останки от достойнство я караше да изпитва чувството, че се задържа със сетни усилия на въже, обтегнато над бездна. Кого се опитваше да заблуди? Ако някой щеше да пълзи на колене, това беше тя. Щеше да се посрами, това беше очевидно.
Единственото, което я задържаше, беше работата. Не беше изпитвала такова вълнение, откакто старият отдел за борба с особено тежки престъпления беше разформирован. Би се отказала от достойнството, от самоуважението, от гордостта си заради Сам. Но не и от работата си.
49.
Тони побутна подозрително чилито в тенджерата с една дървена лъжица. Никога не можеше да си припомни в каква пропорция е слагал подправките последния път. Понякога лютивината беше зашеметяваща, понякога едва се долавяше. Количеството канела беше непредсказуемо, а се случваше и да забрави напълно ригана и кориандъра. Тази практика придаваше съвсем нови измерения на израза „да хапнем каквото дал Господ“. Опита сместа и изохка, защото си беше опарил езика.