Стейси я загледа продължително и неотклонно.
— Не бих казала.
— Добре, ще намерим начин да решим този въпрос. Остави го на мен. Това е изключително впечатляващо, Стейси.
Карим зяпаше Стейси така, като че ли досега не беше виждал жена — с отворена уста и ококорени очи.
— Как го направи? — заекна той.
— Не питай — каза Пола. — Просто приемай нещата такива, каквито са. Ще свикнеш.
Тони се усмихваше.
— Прекрасно, Стейси.
Тя сведе учтиво глава.
— Не съм свършила.
— Знаех си аз — отбеляза Пола.
— На негово име са регистрирани две коли. Един пикал „Нисан Навара“ и един „Фолксваген Пасат“. Пасатът е колата, която успях да свържа с мъртвите жени. Мартин е отишъл с нея в Лондон един ден преди смъртта на Кейт Ролинс и си е заминал обратно през нощта, когато се предполага, че тя се е самоубила. Мога да докажа присъствието му на А1, на по-малко от километър от нейната къща същия следобед — на бялата дъска се появи карта, на която позициите на колата и къщата бяха маркирани с червени кръстчета.
Като че ли всички бяха затаили дъх, вперили погледи в дъската, за да видят какво следва.
— Подобен модел се очертава и около Дейзи Моргън. Той се появява в Брадфийлд четири пъти през двете седмици преди смъртта ѝ. Всеки път е минавал по главния път, който се намира на около петстотин метра от улицата, на която е била къщата на Дейзи. Появява се там сутринта, когато тя е загинала и е засечен да се движи в обратна посока половин час след експлозията — на дъската се появи сателитна снимка, на която две улици бяха маркирани в червено. — Мисля, че там може да има камери за наблюдение — наблизо има бензиностанция с магазин, те обикновено имат камери, които регистрират и уличното движение. Но камерите са частни, затова не мога да вляза дистанционно в тях.
— Това има много убедителен вид — каза Карол. — Удивена съм от всичко, което си успяла да откриеш, Стейси.
— Ами Джазмин Бъртън? — попита Алвин. — Намери ли нещо във връзка с нея?
Стейси кимна.
— Последно и най-хубаво — на дъската се появи графика с поредица от червени точки, които започваха на главен път М69, минаваха към М6, оттам по М42 и после по М5. — Ако съедините точките, виждате, че нашият човек е отишъл с колата си до Ексетър два дни преди смъртта на Джазмин — разпилени точки се появиха по пътя, маркиран като А376, който минаваше покрай източната страна на устието на Екс. Стейси натисна един клавиш и след линията, очертаваща пътуването по магистралите, се оформи нещо като драсканица, описваща разнопосочни движения. — Минавал е нагоре-надолу по този път пет или шест пъти. И последния път това е станало през нощта, когато Джазмин е влязла в реката.
— Да му се не види — каза Пола. — Това е страхотно впечатляващо. Казвам ви, както се развиват нещата, скоро няма да има нужда от детективи на улицата, всички сериозни случаи ще се решават от деца-чудо като Стейси, седнали в някаква стаичка пред половин дузина екрани, и анализиращи данни.
— Но не е съвсем достатъчно — каза Карол. — Всички тези улики са косвени.
— Но са повече от красноречиви — възрази Алвин. — Разполагаме ли с телефона на това копеле?
Стейси кимна.
— Имаме го, но аз не мога да проникна до регистрите на системата за проследяване на телефони. Но сега, когато имаме представа къде се е намирал в някои конкретни региони, там би трябвало да ни помогнат. Имам данните на мобилния му телефон, плюс тези на няколко телефона с предплатени минути и СИМ-карти, които с цялата си глупост е купил от „Валхала“.
Тони поклати глава с невярваща усмивка.
— Удивително е, нали? Този тип планира всичко толкова старателно, а същевременно вярва на „Валхала“, които претендират да са непроницаеми за хакери и че твърдо отстояват секретността на данните на клиентите си от разни нагли и досадни представители на закона.
— Никой не е съвършен — отбеляза сухо Стейси. — Въпреки че, разбира се, може да му е дошъл умът в главата и да се е отказал да ползва нещата, които е купил онлайн. Такива карти и телефони можеш да купиш от всяка будка за вестници. Не бих възлагала особени надежди на телефоните.
— Да бъдем благодарни за това, с което вече разполагаме — каза Карол. — Мисля, че е време да приберем Матю Мартин. Преди да успее да стори още зло. Кевин, Пола, Карим — да потегляме към Лестършър и да видим дали ще успеем да го спипаме.
— Няма смисъл — обади се Стейси. — Съжалявам, но не съм свършила. Той не е в Лестършър, а тук. В Брадфийлд.
51.