Выбрать главу

— Говорим за убийства — каза Брандън с провлечения си северняшки акцент. — Независимо от онова, което виждаме в полицейските сериали по телевизията, извън големите градове няма кой знае колко убийства, и те повечето са битови. Решаването на подобни случаи не би затруднило някоя маникюристка, да не говорим пък за професионални детективи. Но от време на време се натъкваме на случаи, в които не може да се говори за банално, обичайно убийство. Откриват торс, част от разчленено тяло, в някоя гора. Намират отвлечено дете, удушено в някой пустеещ парцел. Или някое момиче не се прибира у дома, след като е казала, че отива в клуб, а на другия ден човек, разхождащ кучето си, намира обезобразения ѝ труп край близкия канал. Трудни, сложни случаи. И тъй като те съществуват; а наша работа е да открием престъпниците, всяко полицейско разделение подбира най-добрите си детективи и ги включва в екип за разследване на особено тежки престъпления. Така ли е?

— Разбира се. Необходими са специализирани служители, обучени да се справят с тези сложни случаи. Но ние същевременно сме задължени и да използваме възможно най-ефективно персонала. Не можем просто да оставим тези хора да си седят и да чакат следващото убийство — заяви Блейк, опитвайки се да не говори така, сякаш се оправдава. — Освен това една реорганизация като тази в Брадфийлд означава, че ако имаме нужда, сме в състояние да свикаме специализиран екип за нуждите на някой конкретен случай.

Брандън му отправи уморена усмивка.

— Никой не те критикува за разпускането на Отдела за борба с особено тежки престъпления, Джеймс. Може да не сме съгласни с решението, но разбираме мотивите ти.

Заместник-министърът отметна един сребрист кичур, паднал на челото му, и каза:

— Всъщност, Джеймс, именно твоето радикално решение да разпилееш специалистите си по всички служби на подразделението ни накара да преосмислим цялостно политиката си в тази област. Ако едно подразделение като Брадфийлдската полиция преценява, че може да се справи без специален отдел за тежки престъпления, каква ще е логиката на други подобни подразделения? — той махна с месестата си ръка към Джон Брандън. — Затова помолих Джон да поразсъждава малко по-нестандартно. Кажи на Джеймс какво си измислил.

Брандън започна да троши една овесена бисквита с ръка.

— Отрицателната страна на свикването на импровизиран екип за тежки престъпления е в това, че той може да попречи на разследването, което вече е в ход и е водено от добре запознати със случая криминалисти. Да не говорим пък, че нямаме представа каква ще е вътрешната динамика на тази група, събирана оттук-оттам. Защото точно това би представлявал един подобен екип — сбирщина оттук-оттам. Това не може да бъде екип. Това не е сплотената група, която се създава, след като хората работят заедно известно време. Когато вече са прочистили от редиците си излишния, който кръшка от работа, копелето, което ги поставя в неудобни ситуации и сексиста, който дразни жените в екипа. Това вече е екип, това е полицейска работа в най-ефективния ѝ вид.

— Който е и най-скъп — отбеляза по-младият служител на министерството, изкривил неприязнено лице.

— Така че аз трябваше да измисля начин да постигна невъзможното — продължи невъзмутимо Брандън. — Тогава си казах: ако подразделенията могат да споделят административните си задължения, защо да не споделят и активни операции? Защо да не се създаде един екип за особено тежки престъпления, който да функционира като летяща бригада? Нещо като „ловци на духове“ в областта на тежките престъпления, така да се каже. Един екип, който не е част от нито едно конкретно подразделение и отива там, където е необходимо, когато е необходимо.

В настъпилото след думите на Брандън мълчание Блейк осъзна, че седи с отворена уста. Всички бяха вперили погледи в него и очакваха отговора му. Мозъкът му работеше трескаво, обмисляйки изводите от чутото. Щяха да му възложат да управлява продукта на това радикално предложение. Звучеше налудничаво. Звучеше като нещо, до което човек не би искал и да припари. Но от друга страна, ако започнеше да функционира както трябва… Единствено небето щеше да е граница в издигането на човека, променил облика на британската полиция и направил нужното, за да се случи подобно нещо. Той затърси някакъв разумен отговор.

— Ами ако в рамките на няколко дни има повече от едно заплетено убийство?