Ето какво ме плаши най-много.
— Ей, Руб, какво правим тук?
— Млъквай!
— Не мога да повярвам, че се забъркахме в това.
— Спри да шепнеш.
— Защо?
— Ако не млъкнеш, аз ще ти забия един.
— Сериозно?
— Знаеш ли, започваш да ме изнервяш!
— Извинявай.
— Ние сме готови!
— Дали?
— Да. Не го ли усещаш?
И аз се питам същото.
Готов ли си, Камерън?
И пак.
Готов ли си, Камерън?
Времето ще покаже.
Странно на колко много неща е способно времето, не мислите ли? Лети, показва ти и което е най-лошото, отлита.
8
Свистенето на собствения ми дъх е онова, което ме влудява, нахлува в дробовете ми и после излиза на пресекулки през гърлото. Пери току-що е влязъл. Време е.
— Ти излизаш пръв — казва.
Време е, а аз все още седя там в старото си и твърде голямо за мен яке. (Руб е облякъл един стар суичър с качулка на Стив.) Всичко в мен се е вцепенило. Ръцете, пръстите, краката. Време е.
Изправям се.
Чакам.
Пери се е върнал отвън на ринга и следващия път, когато вратата се отвори, ще изляза аз. Нямам време дори да помисля за това, когато се случва. Вратата е отворена и аз тръгвам. Навън.
На арената.
Агресията вибрира вътре в мен. Страхът ме обгръща. Стъпките ме носят напред.
И после тълпата.
Опитват се да повдигнат духа ми, защото съм първият, който излиза на ринга.
Извръщат се и ме оглеждат в моето шушляково яке, докато вървя през тях. Качулката е вдигната на главата ми. Тълпата крещи. Ръкопляска и свирка и това е само началото. Всички реват и скандират и за миг забравят за бирата, дори не я усещат, когато се излива в гърлата им. Съществувам само аз и фактът, че мигът на насилието наближава. Аз съм вестоносецът. Ръцете и краката му. Аз им го нося. Доставям им го.
— АУТСАЙДЕРА!
Това е Пери, който стои на ринга и държи микрофона.
— Да, пред вас е Камерън Улф Аутсайдера! — изкрещява той в микрофона. — Подкрепете това момче, защото е най-младият ни боксьор! Най-младият ни боец! Най-младият ни биткаджия! Той ще се бие докрай, хора, и всеки път ще се изправя!
Качулката е още на главата ми, макар че няма връзки, нито нещо, което да я задържа там. Гащетата се спускат удобно по бедрата ми. Маратонките ми правят крачка след крачка през гъстата, беснееща тълпа.
Тя вече е нащрек.
Будна.
Нетърпелива.
Всички ме гледат и ме преценяват — сурови, неумолими и кой знае защо изпълнени с уважение.
— Аутсайдера! — чувам ги да мърморят, докато вървя и се качвам на ринга.
Руб е зад мен. И ще бъде в ъгъла ми, както и аз в неговия.
„Дишай!“, заповядвам си.
Оглеждам се наоколо.
Вървя.
От единия край на ринга до другия.
Приклякам в моя ъгъл.
Очите на Руб са впити в моите. „Постарай се да се изправиш“, казват ми те, и аз кимам. Скачам и свалям якето. Кожата ми е топла. Вълчата ми козина стърчи както винаги, хубава и гъста. Вече съм готов. Готов съм да се задържа на крака, каквото и да ми струва, готов съм да повярвам, че харесвам болката и я искам толкова много, че сам да я търся. Ще тичам към нея и ще се хвърля в нея. Ще се изправя пред нея в сляп ужас и ще я оставя да ме блъска, докато куражът ми увисне по мен на парцали. Тогава тя ще го смъкне и ще ме остави гол, ще продължи да ме блъска, докато кръвта от заколението хвърчи от устата ми, а болката ще я пие, ще я опитва, ще я краде, ще я крие в кухините на търбуха си и ще ме пробва на вкус. Ще ме кара да се изправям всеки път, а аз няма да й позволя да разбере. Няма да й показвам, че я усещам. Няма да й доставя това удоволствие. Не, ще трябва първо да ме убие.
Това е, което искам в този момент, докато стоя на ринга и чакам вратата да се отвори още веднъж. Искам болката да ме убие, преди да съм се предал…
— А сега…
Гледам в брезентовата настилка под краката си.
— Вие го познавате!
Затварям очи и се облягам с ръкавиците на въжетата.
— Да! — Този път крещи грозният дядка. — Това е Хитрия Карл Юингс! Хитрия Карл! Хитрия Карл!
Вратата се отваря с трясък и противникът ми изтичва в тръс отвътре, а тълпата направо полудява. Крясъците са поне пет пъти по-силни, отколкото при моето излизане, това е повече от сигурно.
Хитрия Карл.
— Тоя е поне на трийсет! — изкрещявам на Руб и едва чувам гласа си.
— Да — отговаря ми той, — ама я го виж какъв е фъстък!