Трети и четвърти рунд — никакви удари. И накрая, последният рунд, петият. Какво става?
Излизам, а сърцето ми блъска като безумно в ребрата. Снишавам се и се отклонявам, но Хитрия Карл успява да ми нанесе няколко добри удара. И през цялото време ми повтаря да спра да бягам, но аз не го слушам. Продължавам да му се изплъзвам и оцелявам в първия си мач. Губя го, защото не съм отбелязал нито един удар, и тълпата иска да ме линчува. Докато слизам от ринга, те крещят в лицето ми, плюят ме, а някакъв тип дори ме халосва в ребрата. Заслужавам си го.
В стаята другите момчета само клатят глави.
Пери не ме забелязва.
Руб не иска да ме погледне.
Затова пък излива гнева си върху суровото месо, което виси около нас, а аз си свалям засрамен ръкавиците. Има още един мач, преди Руб да излезе на ринга. Той удря труповете със злоба и всички знаем, че ще победи. Това се вижда с просто око. Не знам откъде му е дошло — може би от онова сбиване в двора на училището. Не съм сигурен, но го надушвам — чак до мига, в който другият мач приключва.
— Време е — казва Пери.
Руб нанася един последен удар на прасето и тръгваме към вратата. Там отново чакаме и когато гласът на Пери долита до нас, Руб се втурва навън.
Пери отново реве:
— А сега… мисля, че тази вечер ще станете свидетели на нещо, за което ще говорите до края на живота си! Ще разказвате, че сте го видели! — Всички се смълчават и гласът му става по-тих и сериозен. — Ще казвате: „Аз бях там. Бях на първия мач на Рубен Улф. Гледах първия мач на Боеца Рубен Улф“. Така ще говорите.
Боеца Рубен Улф.
Значи това е името му.
Боеца Рубен Улф тръгва към ринга в якето на Стив. Всички те я надушват. Увереността му. Виждат я в очите му, надничащи изпод качулката.
Той не подскача и не се перчи.
Не раздава крошета във въздуха.
Не прави нито една излишна крачка.
Върви право напред, целеустремен и готов за бой.
— Дано да си по-добър от брат си! — извиква някой.
Това ме жегва. Боли.
— По-добър съм.
Но не толкова, колкото от неговите думи. Тези две думи, които подхвърля, докато върви уверено към ринга.
— Готов съм за тази вечер — продължава той и осъзнавам, че си говори сам. Тълпата, Пери, аз — всички ние сме някъде далеч, плуваме в мъгла. Там са само той, мачът и победата. Светът извън тях не съществува.
Противникът му изскача наперено на ринга, както всички останали, но е дотам. В първия рунд Руб го праща два пъти в нокдаун. Гонгът го спасява. В почивката само давам на брат си малко вода, а той седи, гледа в една точка и чака. Чака боят да продължи с бегла усмивка, сякаш това е единственото, което би искал да прави. Повдига и отпуска крака много леко и много бързо, отново и отново, преди да скочи и да тръгне напред с вдигнати юмруци. Да се бие.
Вторият рунд е и последен.
Руб му нанася страхотен удар с дясната ръка.
Изкарва му въздуха.
После стоварва юмрук под ребрата му.
Даже и във врата.
В рамото.
В ръката.
Във всяко позволено и непокрито място.
Накрая стига и до лицето му. Три пъти, докато от устата на противника му бликва кръв.
— Спри го — казва Руб на рефера.
Тълпата реве.
— Спри мача!
Но реферът и не помисля да го направи и Руб е принуден да нанесе още един последен удар в брадичката на Магьосника Уолтър Брайтън, който се стоварва като чувал на пода.
Публиката беснее.
Трошат се чаши.
Хората крещят.
Още една капка кръв капва на пода. Руб я гледа като омагьосан.
И нов рев оглася залата.
— Е, това беше — казва Руб и се връща в ъгъла си. — Казах им да спрат, но явно обичат кръвта. Предполагам, че за това си дават парите.
Той излиза от ринга и тълпата го подема възторжено. Един го полива с бира, друг му стиска ръката, както е с ръкавицата, и всички крещят колко е велик. Руб не им обръща внимание.
Накрая, когато мачовете са приключили, всички се натоварваме в микробуса на Пери. Бронята е спечелил в пет рунда, но всички други са загубили, в това число и аз, разбира се. Връщането е мълчаливо. Само двама боксьори държат петдесетдоларова банкнота в ръка. Останалите са прибрали някакви дребни в джобовете си, подхвърлени в ъгъла им в края на мача. Тоест всички останали, освен мен. Както вече казах, никой не обича страхливците.
Пери сваля другите преди нас, а Руб и аз слизаме в центъра.
— Ей, Руб! — подвиква той. — Ти можеш да се биеш, момче. До следващата седмица!
— По същото време?
— Да. — И се обръща към мен: — Камерън, ако ми погодиш същия номер и следващата седмица, ще те убия.