— Здрасти, Рубен! — присламчва се към нас тя. — Хареса ми как се биеш.
Ние продължаваме да вървим, а тя ситни до нас и ръката й докосва неговата. В това време аз я оглеждам. От главата до петите.
Очи, крака, коса, шия, дъх, вежди, гърди, глезени, цип, блуза, копчета, обеци, ръце, пръсти, китки, сърце, уста, зъби и устни.
Страхотна е.
Страхотна, тъпа и безмозъчна. Секунда по-късно съм шокиран.
Шокиран съм, защото брат ми спира и двамата се гледат. В следващия миг тя е впила устни в неговите. Всмукала го е. Те са до стената. Момичето, Руб, стената. Притиснати един в друг. Слети. Той я целува брутално и доста дълго. Езици, ръце. Навсякъде.
После спира и си тръгва. И подмята през рамо:
— Благодаря, скъпа.
— Ей, Руб! Пак ли си буден?
— Както обикновено. Ти и през нощта ли не млъкваш?
— Не и напоследък.
— Този път имаш извинение — би се наистина добре.
— Къде ще са следващите мачове?
— Мисля, че в Ашфийлд, после в Хелънсбърг.
— Руб!
— Сега пък какво има?
— Защо не се премести в стаята на Стив?
— А ти?
— Или Сара?
— Мисля, че мама иска да я направи нещо като офис, за писане и такива неща. Поне така каза.
— Пък и някак няма да е редно — казвам.
Мазето е стаята на Стив и така ще си остане. Той се е изнесъл, но останалата част от семейство Улф си остава където е. Така трябва да бъде. Чувствам го в прашния нощен въздух, усещам го на вкус.
Имам и още един въпрос.
Но не го задавам.
Не мога да се реша.
За онова момиче.
Мисля си за това, но не питам.
Има неща, за които не можеш да питаш.
10
Тренираме, бием се, пак тренираме и аз печеля първата си победа. В Хелънсбърг, срещу някакъв махленски бияч, който през цялото време ме нарича каубой.
— Само това ли можеш, каубой?
— Удряш като майка ми, каубой.
И други неща от този род.
Пращам го в нокдаун в третия рунд и още два пъти в петия. Печеля по точки. Петдесет долара, но, което е по-важното, победа. Аутсайдера подушва победата. Страхотно е, особено накрая, когато Руб ми се усмихва и аз му се усмихвам в отговор.
— Гордея се с теб.
Това ми го казва по-късно, в съблекалнята, преди да се съсредоточи. А после ме кара да се притесня. Той… Не знам.
Забелязвам у брат си някаква преднамерена промяна. Станал е по-корав. Сякаш има превключвател и когато наближи боят, натиска копчето и вече не е брат ми Руб. Превръща се в машина. В Стив, но по-различен. По-агресивен. Стив печели, защото винаги е бил победител. Руб печели, защото иска да прогони с юмруци неудачника в себе си. Стив знае, че е победител, но според мен Руб още се опитва да го докаже на себе си. Той е по-свиреп, по-настървен, готов да изрита всяка загуба от полезрението си.
Той е Боеца Рубен Улф.
Или пък биещият се Рубен Улф?
Вътре в себе си.
Доказващ се.
На себе си.
Не знам.
Той е в очите му.
Въпросът.
Във всяко вдишване.
Кой с кого се бие?
Във всяка надежда.
Тази вечер на ринга той прави противника си на кайма. Другия още от самото начало никакъв го няма. Руб притежава нещо, с което ги превъзхожда всичките. Желанието му е неукротимо, а юмруците му са бързи. Всеки път, когато онзи пада, Руб застава над него и му казва:
— Ставай.
И пак:
— Ставай.
На третия път той вече не може. Този път Руб му изкрещява:
— Ставай, момче!
Онзи е забит в ъгловите уплътнения на ринга и ги изритва, преди да изпълзи обратно.
В съблекалнята Руб не ме поглежда. Говори нещо, което не е адресирано към никого:
— Още един — казва. — Два рунда и е извън играта.
Още повече жени го харесват.
Виждам ги как го гледат.
Те са млади, долнопробни и хубавички. Харесват мъжкарите, макар че тъкмо те обикновено се държат зле с тях. Какво да се прави, и жените са хора. Понякога също толкова глупави, колкото и ние. Явно си падат по лоши момчета.
Лошо момче ли е Руб, питам се.
Добър въпрос.
Той ми е брат.
И това може би ми пречи да видя останалото.
Седмиците минават, той се бие, побеждава и не си дава труд да се бръсне. Отива и печели. Пак отива и пак печели. Усмихва се само когато аз се бия добре.
В училище сякаш го обвива някакъв нов ореол. Хората го познават. Признават го. Знаят, че е корав тип, и са чули някои неща. Знаят, че ходи да се бие, но никой не подозира какво правя аз. Още по-добре. Ако ме видят как се бия, само ще ми се смеят. Ще съм подгласник на Руб. Ще казват: „Ходих на мач на братята Улф. Малкият, как му беше името, е пълен смешник, но Рубен се бие като за последно.“