Спирам.
— Хайде — насърчава ме той, — не се чуди толкова.
Колебая се. Тръгвам в едната посока, после в другата. И се решавам.
Претичвам през пътя, а когато се обръщам да погледна къде е Руб, той е изчезнал. Никъде не се вижда. Стеф върви пред мен. Настигам я.
— Здрасти.
Думи. Пак думи, казвам си. Трябва да се говорят още думи.
— Стеф, може ли да повървя с теб?
За да съм сигурен, че ще се прибереш вкъщи жива и здрава, мисля си, но не го казвам. Не бих го казал. Мога само да се надявам, че тя знае за какво става дума.
— Добре — отвръща Стеф. — Но не си ли в друга посока?
— Не съвсем.
Стъмва се и думите секват. Просто нямам представа какво да кажа или за какво можем да си говорим. Единственият звук, който чувам, е биенето на сърцето ми, което се препъва в мен с всяка моя крачка. Вървим бавно. Гледам я. Тя също ме поглежда няколко пъти. Хубава е, да му се не види! Това се вижда и в светлината на уличните лампи — синята бездна в очите й, тъмните вълни на късата й коса, загорялата кожа.
Студено е.
Боже, сигурно й е студено! Свалям якето си и й го давам. Без думи. Само лицето ми я моли да го вземе. Тя го прави.
— Благодаря.
Пред тях ме пита:
— Искаш ли да влезеш? Да пийнеш нещо?
— А, не — отвръщам. Тихо, прекалено тихо! — Трябва да се прибирам. Съжалявам, наистина.
Тя се усмихва.
Усмихва се и съблича якето. Когато ми го подава, умирам от желание да докосна пръстите й. Да целуна ръката й. Да почувствам устните й.
— Благодаря — казва още веднъж, обръща се и тръгва към вратата, а аз само стоя и гледам след нея. Поемам я цялата. Косата, шията, раменете. Гърба. Джинсите и пристъпващите й крака. Още веднъж ръцете й, гривната, пръстите. И последната й усмивка, когато казва:
— Ей, Камерън!
— Да?
— Може да те видя утре. Сигурно ще дойда в склада да погледам, въпреки че мразя бокса. — Тя спира за миг. — Мразя и кучешките надбягвания. Ходя само защото кучетата са красиви.
Стоя.
Неподвижен.
Дали вълците могат да бъдат красиви, питам се.
Но казвам само:
— Хубаво би било.
Очите й ме притеглят неудържимо.
— Добре тогава — казва тя. — Ще опитам.
— Добре.
И добавя:
— Да те питам нещо, просто ми е интересно. — Замисля се. — Руб толкова ли е добър, колкото разправят всички?
Кимвам.
Това е самата истина.
— Да — казвам. — Добър е.
— А ти?
— Аз ли? Не особено…
Още една усмивка.
— Утре ще дойда да те видя.
— Добре — отвръщам. — Надявам се.
Тя се обръща за последно и влиза в къщата.
Оставам сам. Стоя така няколко секунди и поемам към вкъщи. Хуквам, защото усещам вкуса на адреналина в гърлото си.
Може ли един вълк да бъде красив?
Може ли един Улф да бъде красив?
Тичам и продължавам да си задавам този въпрос с мисълта за нея. И си отговарям — да, Руб може, когато е на ринга. Той е красив — свиреп, опустошителен и все пак красив и зашеметяващ.
Стигам у дома навреме за вечеря.
Тя е тук, на масата, с мен. Стефани. Стеф. Очи като небе. Нежни китки и пръсти, вълни от тъмна коса и любов към красивите кучета на пистата.
Може би утре тя ще дойде.
Може би тя ще дойде.
Може би.
Тя ще дойде.
Тя.
Това е някакъв майтап. Аз, Камерън Улф?
Камерън Улф и едно момиче, което едва го е погледнало. И той вече я обича. Вече е готов да й падне на колене, да я моли и да й се кълне, че ще бъде добър с нея и ще прави всичко, което тя поиска. Вече е готов да й се отдаде изцяло.
Той е само едно момче и това, което изпитва, не е блаженство, а болка.
Или пък може да бъде иначе?
Дали може?
Дали ще бъде?
Не знам.
Чакам и се надявам. Мисля за това цяла нощ. Дори в леглото тя е под одеялото с мен.
В другия край на стаята Руб отново си брои парите.
Държи ги и се взира в тях, сякаш иска да убеди сам себе си в нещо.
Сега и аз се вглеждам, любопитен какво толкова вижда.
— Погледни тези пари — казва той. — Това не са триста и петдесет долара. Това са седем победи.
Погледът му става по-мрачен.
— Ей, Руб!
Няма отговор.
— Руб! Ей, Руб!
Тази нощ сме само тя и аз под одеялото.
Единствено виденията се отзовават.
Те танцуват по тавана, а надеждата набира сили в мен.
Златни проблясъци от бъдещето в мрака на нощта.
Последен опит.
— Ей, Руб! Руб!
Пак нищо.
Остава ми само надеждата, че утре ще се бия добре и тя ще бъде там.