Излизам и се облягам на стената до него.
Разбирам, че мога да го мразя или да ревнувам, защото Стеф иска него, а не мен. Мога да си спомня въпроса й от предната вечер с горчивина.
„Толкова ли е добър Руб, колкото разправят?“, беше попитала тя. И въпреки това не чувствам нищо толкова ужасно. Нищо, освен желанието да бях проявил достатъчно съобразителност да й отговоря нещо друго. Би трябвало да кажа: „Добър боксьор? Не знам, но има едно страхотно качество — че ми е брат.“
Това би трябвало да й кажа.
— Здрасти, Руб.
— Здрасти, Камерън.
Облягаме се на стената, а слънцето крещи от болка на хоризонта. Хоризонтът бавно го поглъща и го изяжда цялото. И целият град гледа, в това число брат ми и аз.
Говорим си.
Първо аз.
— Мислиш ли, че има някъде такова момиче, за каквото говореше? Което да ме чака?
— Може би.
Огън и кръв са размазани по далечното небе. Взирам се в него.
— Сериозно, Руб. Смяташ ли?
— Все някъде трябва да има… Може да си мръсен, изпаднал и неудачник, но…
Той не довършва изречението. Просто се вглежда в нощта и мога само да си представям какво е искал да каже. Надявам се да е нещо от рода на „имаш голямо сърце“ или „ти си благороден човек“.
Той обаче не казва нищо.
Може би думите са в мълчанието.
14
Когато си облегнат на стената и слънцето залязва, понякога просто стоиш там и гледаш. Усещаш вкуса на кръвта, но не помръдваш. Както вече казах, оставяш тишината да говори. После се прибираш вътре.
— Двайсет кинта бакшиш — осведомява ме Пери, когато всичко е приключило, и ми подава плика.
— Ха! — сопвам се. — Жалки пари.
— Не — предупреждава ме Пери. Той винаги има вид, сякаш те предупреждава за нещо. Този път ми казва да си затварям устата и да приема комплимента.
— Достойни пари — казва Бронята. — Да минеш през публиката по този начин. Те го оценяват по-високо от моята победа или от тази на Руб, от всичко това накуп.
Вземам парите.
— Благодаря, Пери.
— Имаш още четири мача — казва ми той. — И приключваш сезона. Заслужи си почивката.
Пери ни показва лист хартия със схемата на турнира. В другата си ръка държи графика на мачовете.
— Погледни — сочи той на Руб. — Имаш три мача по-малко, но още си на върха. Ти си единственият, който не е губил мач.
Руб тика пръст във второто име.
— Кой е Убиеца Хари Джоунс?
— Ще се биеш с него другата седмица.
— Добър ли е?
— Лесно ще го отупаш.
— Дали?
— Виж тук, има две загуби. Едната е от тоя тип, дето го би днес.
— Сериозно?
— Мислиш, че те лъжа?
— Не.
— Тогава си затваряй устата — ухилва се Пери. — Полуфиналите са след четири седмици. — Усмивката му изчезва като изтрита. Вече е сериозен. — Обаче…
— Какво? — пита Руб. — Какво обаче?
Пери ни дръпва настрана. Говори бавно и искрено. Никога не съм го чувал да говори така.
— Има само един малък проблем — през последната седмица от квалификациите.
С Руб се вглеждаме по-внимателно в схемата.
— Виждате ли това? — Пери тика пръст в „Четиринадесета седмица“. — Реших да се направя на гадно копеле.
Виждам го. Руб също.
— Господи! — казвам, защото в графата „Четиринадесета седмица“ в лека категория пише „УЛФ срещу УЛФ“.
— Съжалявам, момчета, ама не можах да се сдържа — казва Пери. — Да се бият двама братя — в това има нещо по-така, а ми се искаше последната седмица преди полуфиналите да се запомни.
Той е все така искрен. Просто бизнес, нищо повече.
— Нали си спомняте, като ви казах, че има някакъв шанс това да се случи. И вие казахте, че няма проблем.
— Не можеш ли да измислиш нещо? — пита Руб. — Няма ли начин да се отмени?
— Не, пък и не искам. Единственото хубаво е, че ще се биете тук, на свой терен.
— Хубаво тогава, става — свива рамене брат ми и ме поглежда. — На теб проблем ли ти е, Кам?
— Не мисля.
— Добре — заключава Пери. — Знаех си, че мога да разчитам на вас.
Когато всичкият ни багаж е събран, Пери ни предлага да ни закара, както обикновено. Гласът му блъска по мозъка ми, защото още не мога да дойда на себе си след пердаха.
— Не — казва Руб. — Тази вечер май е по-добре да повървим. — И се обръща към мен: — Кам?
— Да, защо не? — казвам, макар да си мисля: „Ти луд ли си, бе?“ Главата ми е като минала през месомелачка. Но не казвам нищо повече. Мисля си, че ще е хубаво да повървя тази вечер с Руб до дома.