— Ти луд ли си! Преди две минути влязох.
— Повече бяха.
— Нищо подобно.
— Напротив, дебил нещастен! Какво искаш сега? Ще ми кажеш ли? Какъв ти е зорът?
— Искам да угасиш лампата.
— Няма да стане.
— Не е честно. Аз влязох пръв, пък и ти си по-близо.
— И какво от това? Аз съм по-голям. Трябва да се уважават по-възрастните. Ти загаси.
— Глупости на търкалета.
— Да си свети тогава.
Лампата остава да свети няколко минути. И познайте какво. Аз я угасям.
— Гадняр! — казвам му.
— Благодаря.
2
Към три през нощта чуваме шум. Сара ще си издрайфа червата в банята. Ставам да я погледна и я сварвам да прегръща тоалетната чиния. Да й говори любовно, почти потопена в нея.
Косата й е гъста, като на всички в семейство Улф, и докато я гледам с възпалените си, смъдящи очи, забелязвам, че по един дълъг кичур е полепнало повръщано. Откъсвам малко тоалетна хартия и го избърсвам, после мокря една кърпа, за да отстраня всички следи.
— Татко?
— Татко ли?
Тя отмята глава назад, към ръба на тоалетната чиния.
— Татко, ти ли си? — И започва да плаче.
Успява някак да събере сили, дръпва ме на колене до себе си и се съсредоточава върху мен. С ръце на раменете ми тихичко скимти:
— Съжалявам, татко, извинявай, аз…
— Аз съм — казвам й, — Камерън.
— Не лъжи — отвръща тя. — Не лъжи, татко.
Върху кожата й над червения потник пада слюнка и пронизва сърцето й. Джинсите й се врязват в бедрата и ги разсичат. Чак не ми се вярва, че няма кръв. Същото е и с петите й. Обувките са оставили следи от ухапано по глезените й. Сестра ми.
— Не лъжи — промърморва отново и аз спирам.
Спирам да лъжа и казвам:
— Хубаво, Сара, аз съм татко. Сега ще те сложим да си легнеш.
За моя изненада тя успява да стане и да се дотътри до стаята си. Свалям й обувките — тъкмо навреме, преди да са прерязали краката й.
Тя си мърмори.
Думите й достигат приглушени до мен, докато седя на пода до леглото й.
— Писна ми да се наливам като талпа.
Тя продължава в този дух, докато думите й утихват.
Заспива.
Нека спи, мисля си, сънят ще й помогне.
Последните й думи са:
— Благодаря, татко… да де, благодаря, Кам.
Ръката й се отпуска върху рамото ми и остава там. Усмихвам се едва-едва, както може да се усмихва човек, седнал сгърчен и измръзнал на пода в стаята на сестра си, която току-що се е прибрала с отровени от алкохола вени, кости и дъх.
Докато седя до леглото на Сара, си мисля какво става с нея. Питам се защо си причинява това. Самотна ли е? Нещастна? Уплашена? Де да можех да кажа, че разбирам, но не е така. Не мога да го кажа, защото не знам. Все едно да кажа защо с Руб ходим на кучешките надбягвания. Не е защото не можем да се адаптираме, не пасваме на средата или нещо от сорта. Просто го правим. Ходим на надбягванията. Сара се напива. Някога имаше гадже, но то я заряза.
Спри, казвам си. Престани да мислиш за това. Но не мога. Дори когато се опитвам да мисля за друго, пак се връщам към останалите от семейството ми.
Татко е водопроводчик, но преди няколко месеца претърпя трудова злополука и изгуби всичките си клиенти. Вярно, застрахователите му платиха за травмите, но сега е безработен.
Госпожа Улф се трепе от сутрин до вечер, чисти хорските къщи, а съвсем наскоро си намери работа в болница.
Стив работи, чака и умира да се махне от вкъщи.
И накрая Руб и аз — най-малките.
— Кам…
Гласът на Сара донася повей на бърбън, кока-кола и още нещо, който изпълва стаята.
— Кам.
И още веднъж, преди да заспи:
— Кам’рън.
После се появява Руб.
Влиза и казва само:
— А!
— Ще пуснеш ли водата в тоалетната? — казвам.
Той го прави. Чувам как водата изригва и бълбука като гейзер.
Към шест сутринта ставам и се връщам в нашата стая.
Бих могъл да целуна Сара по бузата, когато тръгвам, но не го правя. Вместо това настървено си роша косата, но в крайна сметка се отказвам. Ще щръкне във всички посоки.
Когато наистина ставам някъде около седем, отивам за последно да проверя Сара — да съм сигурен, че не се е направила на суперзвезда и не се е задушила в собствения си бълвоч. Не е, но стаята й е бардак. Мирише на какво ли не.
Сок.
Цигари.
Махмурлук.
А Сара лежи, обвита във вонята.
Зората си пробива път през прозореца й.
Излизам.
Навън.
Неделя е.