— Да, да, сигурен съм, че не е вършил нещо лошо, но понякога, знаете ли, госпожо Пиърс, на улегналите, сериозни хора на средна възраст им е трудно да си припомнят, че и те са били деца.
Тя въздъхна:
— Много правилно го казахте, сър. Мога само да се надявам, че някои господа, чиито имена няма да назова, ще поразмислят колко лошо са се държали с момчето ми заради буйния му нрав.
— От време на време правеше някои номера на работодателите си, нали? — запита Люк със снизходителна усмивка.
Госпожа Пиърс реагира веднага:
— Това беше само за майтап, сър, само за майтап. На Томи винаги му се е удавало да имитира хората. Караше ни да умираме от смях, когато се правеше на господин Елсуърти от антикварния магазин, на стария господин Хобс, църковния настоятел, а веднъж в Аш Манър имитирал негово благородие и градинарите се смеели като луди, ама лордът го видял и веднага го уволни. Разбира се, това можеше да се очаква и беше справедливо, а на лорда след това му мина и той даже помогна на Томи да си намери друга работа.
— Но не всички май са били толкова великодушни? — подхвърли той.
— Да, сър, вярно е. Няма да споменавам имена. И кой би помислил за господин Абът, толкова възпитан човек, дето винаги е готов да каже добра дума или шега.
— Томи е имал неприятности с него?
Тя каза:
— Сигурна съм, че момчето не е искало да направи нищо лошо… Ами щом пък някои документи са тайна и не трябва всеки да ги вижда, защо трябва да се търкалят на масата? Ето това ще кажа аз.
— О, разбира се — съгласи се Люк. — Секретните документи в една адвокатска кантора би трябвало да се пазят в сейфа.
— Точно така, сър. Така мисля аз, а и господин Пиърс е съгласен с мен. А Томи дори не е прочел всичко.
— Какво е било това, завещание ли? — попита Люк.
Той се боеше, че един директен въпрос относно естеството на документа би могъл да накара жената да замълчи. Така или иначе, въпросът му получи бърз отговор.
— О, не, сър, нищо подобно. Нищо важно. Било някакво лично писмо от жена, а Томи дори не видял коя е тя. Толкова шум за нищо — това ще кажа аз.
— Господин Абът сигурно е човек, който се засяга лесно? — предположи Люк.
— Ами май така излиза, нали, сър? Макар че, както казах, той е много приятен господин — все ще намери за какво да се пошегува. Ама съм чувала пък, че не бил много лесен и с доктор Хамбълби бяха, така да се каже, на нож, тъкмо преди бедният доктор да умре. Оттогава не мога с добро да си помисля за господин Абът. Защото когато човекът вече е мъртъв, не можеш да си вземеш обратно грубите думи, дето си му наприказвал.
Люк поклати глава замислено и промърмори:
— Точно така, точно така…
След това продължи:
— Това като че е съвпадение. Груби думи с доктор Хамбълби и той умира, грубо отношение към Томи и момчето умира! Човек би си помислил, че след подобно двойно съвпадение господин Абът би трябвало да бъде по-внимателен с езика си в бъдеще.
— И Хари Картър също, от „Севън Старс“ — добави госпожа Пиърс. — Бяха си разменили много остри думи една седмица преди Картър да се удави, но за това не може да се вини господин Абът. Вината беше изцяло на Картър. Отишъл до къщата на господин Абът в пияно състояние и крещял с пълен глас най-лоши думи. Бедната госпожа Картър, тя много изпати с него и трябва да се признае, че за нея смъртта му беше милостиво избавление.
— Той имаше и дъщеря, нали?
— А — каза госпожа Пиърс, — аз никога не клюкарствам.
Това беше неочаквано, но обещаващо. Люк зачака.
— Само искам да ви кажа, че това бяха просто приказки. Люси Картър е хубаво момиче и ако не беше разликата в положението, смея да кажа, че никой нямаше да обърне внимание. Но хората говореха и не можеше да се отрече, особено след като Картър отиде направо пред къщата му, за да крещи и да ругае.
Люк се опита да извлече същината от тази доста объркана реч:
— Значи господин Абът си пада по симпатичните девойки — подхвърли.
— Джентълмените често са такива. Те нямат предвид нещо сериозно, само подхвърлят дума-две при среща, но на по-обикновените хора това прави впечатление. Друго не може и да се очаква в тихо място като нашето.
— Очарователно градче — каза Люк. — Толкова запазено.
— Художниците винаги казват това, но аз мисля, че сме малко поизостанали. Ами вижте — тук въобще не се строи. Ей къде е Ашвейл например, а там има доста нови къщи, някои от тях със зелени покриви и цветни стъкла на прозорците.