— Да?
— Тя не търпеше никакви глупости. С погледа си можеше да порази човек. Да не ви говоря за онези нахални момичета, които само се наричат прислуга в днешно време. Мислят си, че човек ще им търпи безочливостта! Лидия веднага им даваше да разберат! Знаете ли, сменили сме петнайсет готвачки и прислужнички за една година. Петнайсет!
Люк почувства, че това едва ли е голяма похвала за дома на госпожа Хортън, но тъй като домакинът му явно беше на друго мнение, той само промърмори нещо, докато майорът продължаваше:
— Изритваше ги на минутата, ако не ставаха за нищо.
— И винаги ли е било така?
— Е, разбира се, много от тях сами си отиваха. Прав им път — така обичаше да казва Лидия!
— Силен дух — каза Люк. — Но понякога това не създаваше ли проблеми?
— О, аз нямах нищо против сам да помагам във всичко — отвърна Хортън. — Доста добър готвач съм и мога да угодя на всекиго. Е, не обичам да мия чинии, но и то трябва да се върши, няма начин.
Люк се съгласи, че е така. Той попита дали самата госпожа Хортън е можела да върши нещо от домашните задължения.
— Аз не съм от онези, които оставят жените си да се блъскат — каза майорът. — А и Лидия беше прекалено деликатна, за да върши каквато и да е работа вкъщи.
— Значи не е била силна физически?
Майор Хортън поклати глава:
— Тя имаше силен дух. Не се предаваше. Но как страдаше тази жена! А не получи съчувствие дори от лекарите. Докторите са коравосърдечни животни. Те разбират само явната физическа болка. Всяко нещо извън обичайното е неразбираемо за повечето от тях. Хамбълби например го смятаха за добър лекар.
— Вие не сте ли съгласен?
— Той беше абсолютен невежа. Не познаваше съвременните методи. Съмнявам се дали въобще е чувал за невроза! Той разбираше от дребна шарка, от заушки и счупени кости, това му признавам. Но нищо друго. Малко преди да почине, се скарах с него. Той въобще не разбра случая на Лидия. Казах му го направо и това никак не му хареса. Обиди се и веднага си тръгна. Каза, че мога да повикам друг лекар. След това се обърнахме към Томас.
— По-добър ли ви се стори?
— Общо взето, много по-умен. Ако някой можеше да я спаси от последното й заболяване, то сигурно това би бил Томас. Всъщност тя имаше подобрение, но след това внезапно се влоши.
— Имаше ли болки?
— Хм, да. Гастрит. Остри болки, на легло и всичко останало. Как страдаше бедната жена! Беше истинска мъченица. А и двете болногледачки, които се мотаеха из къщата! Бяха безчувствени като дядовия ми бастун. „Пациентката това, пациентката онова.“ — Майорът поклати глава и пресуши чашата си. — Не мога да понасям болногледачките! Толкова са самодоволни. Лидия настояваше, че те я тровят. Разбира се, това не беше вярно — обикновена фантазия на болен. С много хора се случвало, така каза Томас, но зад всичко това имаше и малко истина — тези жени не я обичаха. Това е най-лошото при жените — никога не се понасят помежду си.
— Предполагам — започна Люк, усещайки, че не поставя умело въпроса, но без да знае как да го направи по-добре, — че госпожа Хортън е имала верни приятели в Уичууд?
— Хората бяха много мили — отвърна майорът малко неохотно. — Уитфийлд изпрати грозде и праскови от оранжериите си. А и стариците идваха да поседят при нея. Онория Уейнфлийт и Лавиния Пинкертон.
— Госпожица Пинкертон е идвала често, нали?
— Да. Обикновена стара мома, но добра душа! Безпокоеше се много за Лидия. Разпитваше за диетите и за лекарствата. Е, с най-добри намерения, разбира се, но създаваше излишна паника и суетене.
Люк кимна с разбиране.
— Не понасям суетенето — каза майорът. — Прекалено много жени се бяха събрали в тази къща. Човек трудно можеше да се откъсне за една прилична игра на голф.
— Какво ще кажете за младия човек от антикварния магазин? — запита Люк.
— Той не играе голф — изсумтя майорът. — Пада си малко женствен.
— Отдавна ли живее в Уичууд?
— От около две години. Отвратителен тип. Мразя тези дългокоси, мъркащи хлапаци. Странно, но на Лидия й беше симпатичен. Човек не може да разбере жените. Харесват им какви ли не дръвници. Тя дори настояваше да вземем от него някакво шарлатанско лекарство, което церяло всички болести. Някаква течност в тъмновиолетова стъкленица с всички знаци на зодиака по нея! Уж съдържала билки, брани при пълнолуние. Невероятни дивотии, но жените умират да поглъщат такива неща — поглъщат ги и в буквалния смисъл, ха-ха!