Люк каза на Бриджит:
— Защо не ми покажете зеленчуковата градина?
— Защо пък зеленчуковата градина?
— Много си падам по зелето.
— Зелен грах няма ли да свърши работа?
— Чудесно.
Те се отдалечиха от тенискорта и дойдоха до оградената с тухлена стена зеленчукова градина. В съботния следобед нямаше градинари и всичко изглеждаше мирно и лениво под лъчите на слънцето.
— Ето го вашия грах — каза Бриджит.
Той не прояви никакъв интерес към целта на посещението и попита:
— Защо, по дяволите, им дадохте сета?
— Съжалявам. Скапах се. Играта ми е непостоянна.
— Не е чак толкова непостоянна! Тези ваши двойни грешки няма да заблудят и дете! И тези хаотични удари — всеки от тях цял километър навън!
Бриджит отвърна спокойно:
— О, аз съм много слаба на тенис. Ако бях малко по-добра, може би щях да го направя по-правдоподобно. Но когато се опитам да изкарам топката навън, тя пада на линията и всичко трябва да започне отново.
— А, значи си признавате!
— Елементарно, драги ми Уотсън.
— И причината?
— Също елементарна според мен. Гордън не обича да губи.
— Ами аз? Ако предположим, че искам да спечеля?
— Боя се, драги ми Люк, че в случая това не е толкова важно.
— Бихте ли изяснили още малко мисълта си?
— Разбира се, щом искате. Човек не трябва да се кара с хляба и маслото си. За мен Гордън е хлябът и маслото, а вие не сте.
Люк пое дълбоко въздух. След това избухна:
— Защо, по дяволите, сте хукнали да се омъжвате за този смешен дребосък? Защо?
— Защото като негова секретарка получавам шест лири на седмица, а като негова жена ще получа сто хиляди наведнъж, кутия с перли и диаманти, огромна издръжка, както и различни подаръци, като всичко това е неотменно свързано със семейното положение.
— Но за сметка на малко по-различни задължения!
Бриджит хладно изрече:
— Трябва ли да бъдем толкова мелодраматични към всяко нещо в живота? Ако си представяте Гордън като побъркан от любов съпруг, можете да се откажете от тази мисъл веднага. Гордън, както сам сте схванали, е малко момче, което още не е пораснало. Това, което му трябва, е майка, а не съпруга. За съжаление майка му е починала, когато е бил на четири години. Сега му е нужен някой, пред когото да може да се хвали, някой, който да поддържа самочувствието му и който е готов да слуша безкрайно лорд Уитфийлд да говори за самия себе си!
— Имате остър език!
Бриджит отвърна рязко:
— Не се самозалъгвам с вълшебни приказки, ако това имате предвид! Аз съм млада жена, не особено интелигентна, с доста обикновен външен вид и никакви пари. Възнамерявам да си осигуря честно преживяване. Работата ми като съпруга на Гордън практически няма да се различава от тази като негова секретарка. Съмнявам се дали след година ще се сеща да ме целуне за лека нощ. Единствената разлика е в заплатата.
Те се погледнаха един друг. И двамата бяха побледнели от яд. Бриджит изрече подигравателно:
— Е, хайде. Май сте доста старомоден, а, господин Фицуилям? Защо не прибегнете до някое от старите клишета — кажете, че се продавам за пари. Мисля, че това винаги прави впечатление!
Люк отвърна:
— Вие сте студенокръвно, малко дяволче!
— Това е по-добре, отколкото да съм малка глупачка с гореща кръв!
— Така ли?
— Да. Убедена съм.
— Много знаете — с насмешка процеди Люк.
— Да, знам какво е да обичаш един мъж! Вие не познавате Джони Корниш. Три години бях сгодена за него. Беше очарователен и толкова го обичах, та чак ме болеше. Но той ме изостави и се ожени за една симпатична закръглена вдовица със северняшки акцент и тройна гуша, но с годишен доход от трийсет хиляди! Това някак си помага да се излекуваш от романтиката, не сте ли съгласен?
Люк се извърна настрани с въздишка.
— Би могло.
— Мен наистина ме излекува.
Последва пауза. Тишината осезаемо тежеше между двамата. Бриджит най-после я наруши. Тя каза с известна несигурност в гласа:
— Надявам се осъзнавате, че нямате никакво право да ми говорите по такъв начин. Гост сте в дома на Гордън и това е проява на лош вкус!