Бриджит изрече със същия дрезгав, глух глас:
— Това е, защото сте толкова дяволски хитра…
Госпожица Уейнфлийт отново се изсмя със своя женствен, тъничък смях. Тя каза с ужасяваща гордост:
— Да, винаги съм се отличавала с остър ум! Но не ми разрешиха да правя нищо. Трябваше да си стоя вкъщи, без да правя нищо. И тогава се появи Гордън — син на простия обущар, но много амбициозен. Аз знаех, знаех, че той ще се издигне. И после той ме отхвърли, заряза мен! Всичко заради този глупав случай с птичката.
Ръцете й направиха странен жест, като че извиват нещо. Бриджит отново почувства, че й прилошава.
— Гордън Раг, който се осмели да зареже мен, дъщерята на полковник Уейнфлийт! Заклех се, че ще му платя! Мислех за това нощ след нощ. След това започнахме да обедняваме. Наложи се да продадем къщата. Той я купи! Дойде и с покровителствен тон ми предложи работа в някогашния ми дом. Как го мразех тогава! Но никога не издадох чувствата си. На това ни учеха като момичета — много ценна черта на възпитанието. Винаги съм мислела, че в това си проличава доброто възпитание.
Тя помълча малко. Бриджит я следеше и не смееше да диша от страх да не прекъсне изповедта й. Госпожица Уейнфлийт продължи тихо:
— През цялото време мислех. Отначало мислех да го убия. По това време започнах да чета трудове по криминология в библиотеката. Както по-късно се убедих, това, което прочетох, щеше да ми бъде полезно неведнъж. За вратата на стаята на Ейми например, когато завъртях ключа, който беше в ключалката отвътре, с щипци от външната страна. След като бях сменила шишенцата до леглото й. Как хъркаше това момиче. Беше много противно! — Направи пауза. — Чакай, докъде бях стигнала?
Дарбата, която Бриджит беше развила в себе си и която беше очаровала лорд Уитфийлд, дарбата на идеален слушател, се оказваше много полезна и сега. Онория Уейнфлийт можеше да бъде маниакален убиец, но в същото време беше и човешко същество, което искаше да говори за себе си. А Бриджит беше добре подготвена да се съобразява с този тип човешки същества.
— Отначало мислехте да го убиете… — подкани тя Онория.
— Да, но това не ме задоволяваше — беше прекалено банално. Трябваше да бъде нещо повече от обикновено убийство. И тогава ми хрумна тази идея. Трябва да бъде обвинен в извършване на много убийства, за които всъщност ще е невинен. Да бъде обявен за убиец! Да бъде обесен заради извършените от мен престъпления. Или пък да го признаят за луд и да го затворят до края на живота му. Това може би ще е още по-добре.
Тук тя се закиска. Ужасяващо, тъничко кикотене. Очите й бяха светли и втренчени, със странно разширени зеници.
— Както ви казах, прочетох много книги за престъпления. Избирах жертвите си внимателно, отначало не биваше да се събуждат много подозрения. Виждате ли — гласът й стана по-дълбок, — самото убиване ми доставяше удоволствие. Онази неприятна жена, Лидия Хортън — държеше се покровителствено с мен — веднъж, говорейки за мен, каза „онази стара мома“. Зарадвах се, когато Гордън се скара с нея. Помислих си — с един куршум два заека. Такова удоволствие беше да си седя до леглото й и да капвам арсеник в чая, а след това да изляза и да кажа на болногледачката, че госпожа Хортън се е оплакала от горчивия вкус на изпратеното от лорд Уитфийлд грозде! Глупавата жена не го спомена на никого. Колко жалко! А после и другите! Щом чуех, че Гордън има оплакване срещу някого, толкова лесно ми беше да организирам нещастен случаи. А той беше толкова глупав, така невероятно глупав! Успях да го накарам да повярва, че е изключителен. Че всеки, който се обявява против него, бива наказван. Повярва го съвсем лесно. Нещастният, мил Гордън, той е в състояние да повярва каквото и да е. Толкова е лековерен.
Бриджит си спомни как самата тя казва презрително на Люк:
„Гордън! Би могъл да повярва каквото и да е!“
Лесно? Колко лесно! Бедният надут, доверчив, дребен Гордън!
Но тя трябваше да научи още. Лесно? И това беше лесно. Години го беше правила като секретарка. Спокойно насърчаваше работодателите си да говорят за себе си. А тази жена силно желаеше да говори, да се хвали със своята интелигентност. Бриджит промърмори:
— Но как успяхте да направите всичко това? Просто не виждам как сте могли.