Отвори му дребната прислужница. Малко изненадана от неговото появяване, тя каза:
— Госпожицата излезе. Госпожица Уейнфлийт ми каза така. Ще видя дали госпожица Уейнфлийт е тук.
Той мина покрай нея и влезе в гостната. Емили изтича нагоре по стълбите. Върна се задъхана.
— И господарката е излязла.
Люк я хвана за рамото.
— В каква посока? Къде отидоха?
Тя зяпна срещу него.
— Трябва да са излезли през задната врата. Щях да ги видя, ако бяха излезли отпред, защото кухнята гледа натам.
Тя го последва, докато той изтича навън през вратата в малката градинка и оттам на двора. Един мъж подрязваше живия плет. Люк отиде при него и го попита за двете жени, мъчейки се да говори спокойно.
Мъжът каза бавно:
— Две жени? Да. Преди известно време. Аз тъкмо обядвах до плета. Те май не ме видяха.
— Накъде отидоха? — Той отчаяно се мъчеше да скрие вълнението си.
— През онези ниви, натам… След това не знам къде.
Люк му благодари и хукна. Тревогата му нарасна още повече. Трябваше да ги настигне! Може би съвсем беше полудял. По всяка вероятност те само се разхождаха. Но нещо не му даваше покой. Трябваше да побърза.
Той прекоси двете ниви и се поколеба на селския път. Сега накъде? И тогава чу вика — слаб, далечен, но добре познат: „Люк! Помощ!“ — И отново: — „Люк!“
Той се шмугна в горичката и се затича натам, откъдето идваше гласът. Сега се чуваха повече звуци — от боричкане, тежко дишане, задавен вик.
Излезе иззад дърветата навреме, за да откъсне ръцете на лудата жена от шията на жертвата й, да я задържи, бореща се, запенена, сипеща проклятия, докато най-после потрепери конвулсивно и се вцепени в ръцете му.
Двайсет и трета глава
Ново начало
— Но не мога да разбера — каза лорд Уитфийлд. — Не разбирам.
Той се опитваше да демонстрира достойнство, но беше объркан. Той не можеше да повярва на необикновените неща, които му разказваха.
— Така е, лорд Уитфийлд — отвърна Батъл търпеливо. — Като се започне с това, че са имали известни психични отклонения в семейството. Сега установихме и това. Не е рядкост в старите семейства. Бих казал, че тя е била предразположена в това отношение. И после, била е амбициозна жена, а са й попречили. Първо — кариерата й, а после — любовната й история. — Той се покашля. — Разбирам, че вие сте я напуснали.
Лорд Уитфийлд високомерно изрече:
— Не харесвам думата „напуснал“.
Инспектор Батъл перифразира думите си:
— Вие ли развалихте годежа?
— Е, да.
— Кажи ни защо, Гордън — попита Бриджит.
Лорд Уитфийлд се изчерви силно.
— Добре де, щом трябва. Онория имаше едно канарче и много го обичаше. Беше свикнало да взема захар от устните й. Ала един ден вместо това я клъвна силно. Тя се разгневи, грабна го и му изви врата! Аз… след това не можех да имам същите чувства към нея. Казах й, че според мен и двамата сме направили грешка.
Батъл кимна.
— Това е било началото на всичко. Както каза госпожица Конуей, оттогава е насочила мислите и несъмнените си умствени способности в една посока и с една цел.
Лорд Уитфийлд недоверчиво изрече:
— Да направи така, че да ме осъдят като убиец? Не мога да го повярвам.
Бриджит потвърди:
— Вярно е, Гордън. Знаеш, че сам беше изненадан от необичайното съвпадение — всеки, който те ядосваше, биваше поразен.
— Имаше причини за това.
— Причината беше Онория Уейнфлийт — каза Бриджит. — Опитай се да го проумееш, Гордън, че не Провидението е бутнало Томи Пиърс през прозореца и всички останали. Онория е била.
Лорд Уитфийлд тръсна глава.
— Всичко ми изглежда съвсем невероятно! — каза.
Батъл попита:
— Казахте, че са ви се обадили по телефона тази сутрин?
— Да, около дванайсет часа. Извикаха ме да отида в Шоу Ууд веднага, тъй като ти, Бриджит, си имала нещо да ми кажеш. Само че трябвало да отида пеш.
Батъл кимна.
— Точно така. Това би трябвало да бъде финалът. Госпожица Конуей щеше да бъде намерена с прерязано гърло, а до нея — вашият нож с вашите отпечатъци! А вие щяхте да сте забелязан сам в околностите по това време. Нямаше да имате никакво алиби. Всеки съд в света щеше да ви осъди.