Той повдигна едната си вежда и каза:
— Е, не вярвам да си дошъл да ме обираш. Иначе нямаше да чукаш на вратата. Или бъркам? За толкова добър ли се мислиш?
Тя усети, че се изчервява, но заедно с това се върна и гневът и той й даде сила да му отвърне.
— Зарязах кражбите. Изхвърлиха ме, благодарение на твоята арогантност.
— Така ли? Е, това е лошо, наистина, — но лицето му не показваше и грам съчувствие към нея, докато го казваше. Той даже се усмихваше и тази усмивка я удари право в стомаха и ускори пулса й. Очите му я хипнотизираха и разсеяха мислите й. Как щеше да му даде да се разбере, като мозъкът й не функционираше нормално в негово присъствие?
— Трябваше да ми позволиш да те изпратя до вас и да обясня всичко — добави той с леко назидателен тон.
— Ня’аше дъ помогни — измърмори тя. — Той отдавна искаши да мъ изгони. Ти само му дади удобно извинение.
— Той? Това шефа ти ли е?
— Нещо таквоз.
— Значи си очаквал да те изхвърли, така ли?
— Не и толкоз скоро, не и преди да съм си намерил работа, или да съм намерил няк’ви пари — озъби му се тя.
— Какво стана с парите, които изкара онази нощ? — попита той със слабо любопитство.
Дани пак се изчерви.
— Дадох му ги. Надя’ах се, че това ще помогне, но не стана.
— Значи сега си търсиш нова банда крадци, към които да се присъединиш. Мили боже, нали не си мислил, че ще ги откриеш тук?
Тя присви очи насреща му и откри, че той изглеждаше точно толкова ужасен, колкото звучеше. Трябваше да му отговори положително и да му изтъкне поне няколко причини защо смята, че той би се справил идеално с тази роля. В края на краищата не беше нейна идеята да ограбят лорд Хедингс. Тя обаче предпочете да се върне на най-важното.
— Казах ти, зарязах краденето. Никога не ми е ’аресвало и съ надя’ам никогиш повечи да ни го пра’я. Търся истинска работа.
Можеше да види ясно, че го е заинтригувала.
— И каква точно работа?
— Няма значение, — сви рамене тя, — каквато и да е почтена работа, която шъ ми осигури покрив над глъвъта и хранъ на масата. Спя на открито, откак мъ изритаха и тъй като ти си виновен за туй, смятам, че си ми длъжник.
— Считам за похвално, дето си предпочел да спиш на улицата, вместо да се заемеш с това, което умееш най-добре.
Тя се изчерви за трети път, но това не я спря да се озъби насреща му.
— Не е това. Ти беше за предпочитане, защото ми го дължиш и щях да цъфна тук още по-рано, ако не ми беше отнело толкоз време да тъ намеря.
Той се подсмихна.
— Независимо, че си решил, че аз съм виновен за окаяното ти положение, не си мисли, че ще си тръгнеш оттук с пълни джобове, без дори да знам, дали това ще ме оневини пред теб. И преди въобще да си го споменал, не ти вярвам и не искам да ме посещаваш отвреме-навреме и да ме осведомяваш как я караш.
Тя изпъна гръб.
— Щях да ти искам пари, но момичето долу каза, че не ви стига персонал тук. Реших, че шъ е по-добре да мъ вземеш на работа.
— Решил си? — той избухна в смях. — И каква работа искаш, като прислужница или като портиер?
Тя го изгледа кръвнишки. Явно изобщо не я вземаше на сериозно. Но после си припомни какво я попита и едва не падна. Той знаеше. Иначе не би споменал работата на прислужница. Вече нямаше смисъл да отрича.
— Кога разбра? — попита го тя без заобикалки. Той се отблъсна от стената и тръгна към нея с небрежна походка — като вълк, който дебне плячката си, помисли си разтревожено тя. Той спря пред нея, и вдигна ръка да докосне бузата й. Тя се наклони назад въпреки, че той спря точно преди да я докосне и усмихнато каза:
— Нямаше нищо за разбиране, мила моя. Аз имам набито око за красивите жени, независимо как са облечени. Въпреки, че ако трябва да съм честен, ги предпочитам голи.
Тя нервно се отдръпна от него.
— Мен ня’а да мъ видиш гола.
Той повдигна вежда.
— Не? Е, това е много жалко. Тогава няма какво да обсъждаме повече, нали?
— Как ли пък не! Ще обсъдим работата, която шъ ми дадеш.
Той въздъхна.
— Вече го направихме и ти ми отказа, без дори да се замислиш.
— Да са съблека гола! — ахна тя възмутено. — Ти наричаш туй работа?
Той се засмя.
— Ами горе долу. Смятах да те направя своя любовница. Намирам те доста забавна и нямам нищо против да си го призная. Сигурен съм, че ще ни е много добре заедно за известно време.
Бузите на Дани се обагриха в тъмночервено, този път не от притеснение, а от гняв.
— Няма да стане, приятел. Аз търся почтена работа и ти ще ми дадеш такава или ще отида да посетя лорд Хедингс. Сигурна съм, че той ще ме наеме в замяна на това което ще му кажа, за туй къде да търси бижутата си.