Затова когато наближиха къщата Джереми каза:
— Дрю, сигурен ли си, че не предпочиташ да отседнеш в някой хотел за няколко дни? Домът ми още не е съвсем обзаведен. Има легла в спалните, но почти нищо друго. Останалите стаи също още не за мебелирани. И аз самият се храня в кухнята.
Тази стая поне беше добре обзаведена, сега когато имаше готвачка и й беше дал карт бланш да закупи всичко необходимо. А и неговата спалня беше напълно обзаведена, благодарение на Джордж, която настоя той да вземе всичко от старата си стая.
Дрю се усмихна:
— Единственото, от което имам нужда, е легло.
— Не е ли твърде рано за лягане? — намеси се и Пърси. Тъй като живееше само на няколко пресечки от дома на Джереми, и той се беше присъединил към тях. — Няма ли да идем…?
— Не и тази вечер, Пърси — пресече го Дрю. — Беше тежък ден за мен. Да хвърлиш котва в пристанището винги си е било разправия. Толкова много кораби чакат да акостират. А после изгубих сума ти време и в офиса на „Скайларк“. И утре сутринта пак трябва да ходя.
— Пързаляш ли ме, старче? Мислех, че първото нещо, което правите вие, моряците, като слезете на сушата, е да си намерите женска компания.
Дрю се ухили.
— Абсолютно правилно, но предпочитам да го направя като се освежа и спра да мисля за леглото само като за място, където да се наспя. Какво ще кажеш за утре вечер?
— Разбира се. Ще чакам с нетърпение. А ти, Джереми, не мислиш ли че…?
Джереми реши да го прекъсне преди да се изкуши.
— И аз искам да се наспя добре, Пърси, особено след онова будуване преди няколко дни.
Споменаването на пътешествието до къщата на Хедингс накара Пърси да се откаже.
— Вярно, сега като го споменаваш леглото наистина изглежда привлекателна идея, нали?
Джереми не си легна веднага. Още щом показа стаята на Дрю, той се прибра в своята и дръпна рязко шнура на звънеца за слугите. Надяваше се, че икономката беше обяснила на Дани, какво се очаква от нея, ако звънне звънецът в стаята й. Съмняваше се да си е легнала толкова рано, но пък можеше и да е в леглото.
Всъщност, ако я събуди, това ще му даде предимство. Представата за Дани, мека и сънлива в ръцете му, отклони мислите му в посока, съвсем различна от намерението му да й покаже какво означава един мързелив господар. Планът беше да я накара да му угажда на всеки каприз, но нямаше да се получи, ако тя се поддаде на чара му. Щеше да реши според ситуацията — дали да я накаже, или да й достави огромно удоволствие.
Явно беше будна, и не й се беше наложило да се облича, защото дойде много бързо. Джереми тъкмо беше успял да си смъкне жакета, когато тя похлопа доста силно по вратата. Той отвори и бързо я издърпа да влезе, преди Дрю да е чул шума.
— Тука съм, де! — възпротиви се тя и се освободи от ръцете му.
— Тихо. Имам гости в другия край на коридора.
Тя повдигна вежда невярващо.
— К’во искаш тогаз?
Очевидно фактът, че има сигурна работа, покрив над главата си и храна по всяко време, не беше подобрил необщителния й характер въобще. Но явно и тя съжали за думите си, защото започна да отстъпва към вратата.
Джереми много добре знаеше, че ако сега й каже какво наистина иска ще сбърка, затова бързо отговори.
— Искам нова бутилка бренди. Ще намериш няколко в килера.
— И ма викна зарад’ туй? — попита невярващо тя. — След кат’ мо’ише да си я ’земеш и сам?
Той я изгледа невинно.
— И защо да го правя, след като вече си имам прислужница?
Тя понечи да му изръмжи нещо, но после бързо затвори уста и тръгна да търси брендито. Джереми едва се сдържа да не избухне в смях, но успя да се овладее, преди тя да се върне с брендито в ръка.
Беше се настанил удобно в един стол до камината. Тя приближи и му подаде бутилката. Той просто кимна към полицата, където стоеше празната бутилка.
— Налей ми една чаша, докато си там — каза Джереми и после продължи с насмешка. — И се надявам, че ще се сетиш да ми я донесеш.
Тя изсумтя сърдито и доста шумно, но изля в чашата почти една трета от съдържанието на бутилката, много повече отколкото трябваше. Чашата беше широка и тумбеста като за коняк. Явно не знаеше колко да налее.
Той въздъхна, давайки й да разбере, че е раздразнен от нейното невежество. После се зае да я поучава.
— Следващия път не наливай повече от един пръст.