Тя вирна брадичка, докато се обръщаше към него с чаша в ръка. Цяло чудо беше, че не изля брендито върху него, толкова грубо го тикна в ръцете му. Лошо. Би могъл да я накара да го изчисти. Мисълта за Дани, приведена над него да прокарва кърпата по гърдите му беше възхитителна.
— Сега, след като си тук, оправи леглото за лягане — предложи той. — Госпожа Робъртсън ти обясни задълженията ти, нали?
— Не още, но съм сигурна, че опра’янето на леглата е едно от тях.
— Разбира се, и очаквам да го правиш всяка вечер. Сигурен съм, че бързо ще се научиш. Между другото, как мина днес с госпожа Робъртсън? Имаше ли някакви проблеми? Помня, че се безпокоеше за това?
Тя изглежда леко се отпусна от смяната на темата и като сви рамене се отправи към леглото и дръпна покривките.
— Дъртата е странна птица, но е добра. Накара мъ да повтарям по няколко пъти докат’ ме разбере, но явно ня’аше нищо против.
— Дани, Дани! — въздъхна той. — Виж какво направи. Когато оправяш леглото за спане, само отмахваш завивките, не ги събираш на топка все едно ще ги сменяш. Искам да мога да се пъхна между чаршафите, а не да се боря с тях, докато се завия.
Тя се изчерви при тази забележка, но не се поколеба, а продължи да оправя леглото. Това го изненада. Тя го беше изнудила да я вземе на работа, не мислеше, че го е приела за господар насериозно. Явно беше така, което му отвори очите за безброй възможности, да се забавлява. На нея, обаче, едва ли щеше да й е забавно.
— Не забравяй да бухнеш възглавницата! — нареди той.
Тя потръпна точно преди да забие юмрука си право в средата на възглавницата му. Джереми преглътна още един пристъп на смях и си каза, че отмъщението може да бъде много сладко.
— А сега ботушите ми.
Тя го изгледа нервно и пак го обърна на жаргон:
— К’во за тях?
— Помогни ми да ги сваля.
Тя не помръдна и тревогата ясно личеше в гласа й, когато попита.
— Ня’аш ли си човек за таз’ работа? Как му викаха на туй?
— Камериер. И не, нямам, не ми трябва такъв, не и когато имам теб да се погрижиш за тези маловажни подробности.
Тя притвори очи. Стори му се, че чу лек стон, но не беше сигурен. Може и да си бе въобразил, защото в стаята беше тихо. Но дали само си въобразяваше, че й въздейства, та тя се държеше толкова враждебно? Кръвта му кипна. Искаше я в леглото си, а не изправена до него.
— Ела тук! — каза той с чувствен глас.
Очите й се разшириха още повече, но не посмя да го приближи. Той предположи, че я е изплашил наистина.
За да я успокои и да прогони страха й, той се взря в краката си и й припомни.
— Какво стана с ботушите ми? Иска ми се да поспя все пак тази нощ и определено няма да си легна с тях — тя все още стоеше замръзнала насреща му, така че той продължи рязко. — Трябва ли да ти припомням, че ти настояваше да ти дам тази работа?
Това я отрезви и тя буквално прелетя през стаята, сграбчи един от ботушите му и го задърпа енергично. Обаче не се оказа толкова лесно. Не можеше да измъкне ботуша и това е. Тя го дърпа, извива и се бори с него мъжки още известно време, но без никакъв резултат.
Накрая Джереми сухо каза:
— Предполагам, че и това не знаеш как се прави?
— Знам — защити се тя. — Просто се надявах, че вие, богаташите, носите ботуши, които се свалят по-лесно.
— Не се срамувай да възкачиш крака ми, мило момиче, просто го извади този проклет ботуш.
И тя го направи, обръщайки му гръб, сигурна че ще опре другия си крак на гърба й, за да й помогне да измъкне ботуша. Но сега Джереми се парализира. Тя се беше качила горе без палтото, само по риза, панталони и чорапи, така че нищо не прикриваше добре оформеното й дупе, което изведнъж изскочи пред него и беше толкова близко, че ако се пресегнеше, щеше да го докосне. Това сигурно беше едно от най-трудните неща, които някога беше правил. Вместо да я обхване с ръце, той сложи крака си на задника й, за да й помогне.
Ядосан, че пак го е накарала да я желае, той я ритна малко по-силно от необходимото. Тя се препъна няколко пъти, но ботуша изхвърча. Тя обаче не видя нищо нередно в това, защото се върна веднага и се зае със другия.
Опитвайки се да охлади страстта си, той отбеляза небрежно:
— Виждам, че още си със старото си облекло. Госпожа Робъртсън не ти ли намери подходящи дрехи?
Тя го погледна сърдито, но ядът й не си пролича, когато проговори:
— Намери ми. Заведе ме при шивачката на сестра си. Каза, че щяло да бъде загуба на време да ми търси нещо готово. Нямало да ми стане, а тя каза, че не иска да ми се виждат глезените.
— Лошо, да ти се виждат глезените звучи много интересно.
Тя изсумтя като видя, че се усмихва.
— Първата рокля ще я изпратят по някое време утре, а другата — вдругиден.