Джереми потрепери и възкликна.
— Дявол го взел! И за нея ли знаеш?
Джеймс настани удобно огромното си тяло в един от тапицираните столове в стаята.
— Нека да ти кажа как премина сутринта за мен, скъпо момче. Успях да стигна до дома някъде до средата на утрото за радост на Джордж, само за да открия братчето Еди да прави дупки в килима на кабинета ми от нетърпение да ме види. 30 минути по-късно старият си тръгна, изключително недоволен, разбира се, от това, което му отговорих.
— Естествено — ухили се Джереми.
Баща му беше различен от останалите Малори. Винаги си е бил. Правеше каквото си иска и нарушаваше всички обществени порядки, както му скимне. Беше черната овца в семейството. Братята му го бяха обезнаследили за цели 10 години, когато той стана пират и отплува в открито море. Сега го бяха приели обратно в лоното на семейството, но това не значеше, че той се е променил. Още не се съобразяваше с никого.
Джеймс просто обожаваше да се държи различно. Дори и имената, с които наричаше близките си бяха различни. Почти всички в семейството наричаха Реджина „Реджи“, но Джеймс не спираше да й вика „Рийгън“, с което вбесяваше братята си. Дори собствената си дъщеря — Джаклин, той наричаше „Джак“, което също не се харесваше на чичовците й, разбира се.
— После цъфна Тони с убеждението, че прислугата ти ще напусне кораба, защото спиш с една от тях — продължи Джеймс.
— Мислех си, че поне той ще разбере — каза Джереми.
— О, той беше доста забавен през повечето време. Обаче на брат ми явно много му харесва това с бащинството и сега е решил да се прави и на твой баща, ти не знаеше ли?
— Искаш да кажеш, че е забравил какво е да си млад и свободен?
— Именно.
— Но ти не си…
— Ще стигна и до това, момко — прекъсна го Джеймс. — После и Рийгън, милото котенце, се появи преди още Тони да си е тръгнал и побърза да добави още един проблем — за лейди Баскъм, за да съм точен — към безкрайния списък от тревоги за твоята особа.
— Как, за Бога, е успяла да научи за това момиче. Споменах за това само на Пърси и на Дрю… забрави. Пърси и проклетата му голяма уста.
— Всъщност, момичето на Баскъм сама разпространява тези слухове, че ще се омъжи за теб до края на годината. Както излезе, Рийгън е успяла да я чуе да казва на приятелката си, че ще те има, така или иначе.
— Така или иначе? — намръщи се Джереми. — Какво, по дяволите, означава това?
— Ти какво си мислиш, че означава? Винаги ще се намери някоя гнила ябълка в кошницата, която да лъже и манипулира, само и само да постигне своето. Ти ухажвал ли си дамата?
— Тя е дебютантка и това е първия й сезон. Бягам от такива като от чума.
— И аз така си помислих. Съветвам те да продължиш да стоиш далеч от нея, много надалеч, въпреки, че не знам дали това ще помогне. Лъжливите слухове могат да те провалят също толкова бързо, колкото истината.
— Мога да стоя настрана от светския живот за известно време, докато тя се заинтересува от някой друг. Младите, искащи да се омъжат на всяка цена, дами не се славят с особено търпение. Напротив, търсят начин да си намерят съпруг още през първия си сезон, а това намалява шансовете им да уловят най-добрия за толкова кратко време. Пък и сега, когато Джордж се върна, тя може да заведе брат си на няколко бала. Всички дебютантки ще се втурнат към него, щом го видят.
— Пепел ти на устата, младежо. Това значи и мен да ме влачат по балове.
Джереми се подсмихна. Ако имаше нещо, което баща му наистина да ненавижда, то това бяха лондонските светски събития.
— За щастие и Дрю предпочита моя начин на забавление и местата, където със сигурност може да си намери някое момиче за през нощта. Той със сигурност ще измисли някакво извинение за пред Джордж, както досега.
— Да, но след като вече е станало, както тя иска и то няколко пъти. Моята скъпа съпруга винаги постига това, което си е наумила, знаеш. Няма значение, аз също вече обмислям няколко извинения да не придружа жена си и зет си. Сега… — мълчанието се проточи достатъчно, та Джереми да се досети какво ще последва и изстена вътрешно, — какво, по дяволите, си търсил в самото леговище на най-опасните престъпници в града?
— Не съм ходил там — побърза да го увери Джереми. — Е, само в покрайнините, но каузата си заслужаваше — и той побърза да обясни проблема на Пърси и как го бяха разрешили.
Когато свърши Джеймс се ухили.
— Откраднали сте ги пак, а? Не знам дали аз бих се сетил.
— Не, ти щеше да извикаш Хедингс на боксовия ринг за един или два рунда.
Джеймс сви рамене.
— Ами, върши доста добра работа, нали знаеш? Обаче не ми харесва това, че е взел едно от бижутата на Даяна. Да откраднеш от племенницата ми е все едно да откраднеш от мен, проклет да съм, ако не е така.