— Е, ние взехме всичко, или по-точно нашият крадец го направи. Успях да върна тези бижута, които разпознах на собствениците им, а останалото предадох на съдията. Надявам се той да знае на кого да ги върне.
— А не искаш ли да накажеш Хедингс заради това?
— Няма начин, без да призная как сме намерили бижутата и че всъщност сме го обрали.
Джеймс се засмя.
— Прав си. Сигурно ще искат да знаят как си открил откраднатите неща. Е, може пък той да осъзнае грешката си и да спре да краде, сега когато и друг знае за престъплението му.
— Едва ли. Сигурно си мисли, че го е обрал обикновен крадец и нищо няма да се появи на бял свят. Не вярва, че крадецът ще разпознае някое бижу, а още по-малко, че се е досетил, че нещата вече са били крадени.
Джеймс въздъхна.
— Предполагам, че просто ще трябва да го убия този, за да съм сигурен, че няма да краде от семейството ми повече.
Джереми се закашля като чу това.
— Няма нужда да се забъркваш и ти. Имам намерение да го държа под око. Ще открия любимите му местенца и ще започна да ги посещавам и аз. Не съм много сигурен как точно го прави, но ще го хвана. И след това вече ще мога да го предам на властите.
Джеймс замълча за момент. Следващите му думи показаха, че е оставил случая засега.
— Между другото, как успя да наемеш сестрата на крадеца, след като не си се връщал в онзи квартал?
На Джереми му се прииска да може да излъже баща си поне веднъж. Но досега никога не го беше правил и не искаше сега да започва.
— Новата ми прислужница е нашия крадец. И нямаше нужда аз да я търся. Тя ме намери, защото ме смята отговорен за това, че са я изритали от бандата й.
Джеймс повдигна вежда.
— Да разбирам ли, че твоят приятел Пърси не знае за това?
— Не, тя беше преоблечена като мъж. Преструвала се е откакто е в бандата, което е почти през целия й живот. Пърси така и не я разпозна, че е жена, затова когато я видя снощи реши, че познава брат й и че са близнаци.
— Разбирам. Проклятие… не, не разбирам. Пуснал си най-обикновен крадец в къщата си?
Джереми потръпна, като чу баща му да повишава тон.
— Няма нищо обикновено в това момиче. Ти успя ли да огледаш лицето й? Има такива фини кости, че би могла и да е принцеса. Говори като улично хлапе, но и как иначе, след като е израсла на улицата. Освен това е сирак. Не знае кои са родителите й и не знае дори името, с което е родена. Обаче иска да се издигне в обществото и аз нямам съмнение, че ще успее, защото е много умна. Само за няколко дни започна да говори по-правилно. Всъщност, тя ме потърси просто защото ме обвинява, задето е изгубила дома си.
— А ти виновен ли беше?
— Очевидно. Не й дадох голям избор онази вечер. Оказа се, че малката им тайфа се подчинява на строги правила, а тя трябваше да ги наруши всичките заради нас.
— Значи си я наел защото мислиш, че й го дължиш?
— Разбира се, че не — отговори Джереми и леко се изчерви. — Наех я, защото ме заплаши, че ще каже на Хедингс. Просто не ми остави избор.
Джеймс се намръщи.
— Я, чакай да видя дали съм разбрал правилно. Вместо да се опита да ти измъкне пари за мълчанието си, тя е поискала да й дадеш работа? Ти не каза ли, че е умна?
— Умна е. Да си намери работа е част от плана й да се издигне в обществото.
— И с пари щеше да го направи — отбеляза сухо Джеймс.
— Знам. И на мен ми е странно, че не избра този път. Но честно казано започвам да мисля, че само е блъфирала.
— Вероятно. Ако е толкова умна, колкото казваш, сигурно знае, че ако отиде при Хедингс, ще издаде и себе си.
— Именно. Но пък се справя доста добре като прислужница. В началото не вярвах, че ще се получи, но е така. Пък и все още искам да спя с нея.
— Тогава защо, за Бога, не го направиш и не я отпратиш?
— Защото не мисля, че веднъж ще ми е достатъчно, а пък и тя не е много склонна „да се търкаля в кревата с мен“.
— Господи, само не ми казвай, че една крадла и изнудвачка се пази за съпруга си.
— Не, просто не иска да има нищо общо с мен.
Джеймс извъртя очи.
— Е, това вече е странно. Сигурен съм, че го вярваш щом го казваш, но никой друг няма да ти повярва.
— Истина е. И аз самият още не мога да разбера защо.
— Не си ли помислял да я попиташ?
— И да сваля всички карти на масата?
Джеймс изсумтя.
— От това, че тя те цапардоса така, мога да заключа, че вече си го направил. Попитай я, разбери се с нея и я заведи в леглото. После я махни от тази къща. Освен фактът, че може да те обере до шушка, докато я държиш тук…
— Тя вече не краде.
— Да бе! — не повярва Джеймс.