— Не, наистина. Тя твърди, че никога не е искала да го прави и като се замисля сигурно това е причината да не иска пари от мен. Възприема го като кражба.
— Няма значение. Настани я някъде другаде, щом искаш да се забавляваш с нея, но не я дръж като прислужница. Може дори и да остане тук, но го направи като хората. Да работи като твоя прислужница, докато спиш с нея, ще създаде проблеми с другите слуги.
— Ти ли мислиш така или ти го подшушнаха тази сутрин?
Джеймс се усмихна.
— Ние от семейство Малори не шепнем, докато се оплакваме, младежо. Но ти си прав. Изобщо не ми пука, ако си решил да оплескаш всичко в дома си, като оставиш слугите ти да си съперничат помежду си. Това, за което ми пука е досадните ми братя да спрат да ми дишат във врата. Имам предвид най-вече Джейсън. Така че, достави удоволствие на семейството си и се дръж както трябва, тогава няма да изтърчат при Джейсън и няма да ми се наложи да слушам пак неговите проповеди.
Джереми въздъхна тежко.
— Реджи е единствената, която идва тук често. Чудя се дали не мога да й забраня да го прави. Мислиш ли, че един иконом би успял да я спре да не влезе?
Джеймс се изсмя.
— Никакъв шанс. Не че ти би го направил. Тази сладурана е голяма интригантка и сватовница, но намеренията й винаги са били добри, а и определено доста я бива. Какъв срам, да се ожени за простак като Идън.
Джереми се ухили. Баща му се разбираше доста добре с Никълъс Идън напоследък, особено след като печелеше в словесните им престрелки. Всъщност тези двамата се знаеха още от времето, когато плаваха по море. Джереми беше ранен в една схватка между тях и затова в последствие Джеймс заряза пиратството. Ник беше отплавал невредим и се беше отнесъл с пренебрежение, нещо, което просто не може да остане ненаказано от Джеймс Малори.
Затова после Джеймс го смаза от бой, точно преди да се ожени за Реджи и той едва не пропусна собствената си сватба. В замяна Ник го вкара в затвора, което също се оказа за добро, защото така успяха да инсценират „смъртта“ на пирата капитан Хоук. Така го знаеха по моретата. Джеймс успя да избяга и да се върне в Англия благополучно.
— Като спомена иконом, какво ще кажеш да вземеш един от моите?
— Дяволите да ме вземат! Надявах се да го предложиш.
— За малко, момко, не за постоянно. Всъщност Арти го предложи. Тъй като с Анри си поделят работата, както знаеш, не са кой знае колко заети.
— И кой от двамата ще ми пратиш?
Джеймс се изсмя.
— И двамата, разбира се. Ще се редуват, както вкъщи. Тези два стари морски вълка си поделят задълженията от толкова отдавна, че няма да се учудя, ако си мислят, че това е нормалния начин, по който се прави.
Глава 24
Джереми откри Дани в салона да бърше праха на една от масите отново и отново, толкова замислена, че дори не го чу като влезе. Чудеше се дали мислите й са свързани с него и дали още му е бясна. Дали няма да му насини и другото око, ако я обърне към себе си и я целуне.
Вместо това се закашля, за да привлече вниманието й. Тя се обърна и го изгледа изненадана, сякаш въобще не очакваше да го види тук.
Въпросът й обясни защо.
— Жив ли си още?
Джереми се замисли над това за момент.
— Да умра от едно насинено око? Не, не мисля че това е възможно. Аз поне не съм чувал да се е случило с някого.
— Ня’ах предвид дет’ та ударих, и окото ти ни е синьо.
— Все още — поправи я весело и това пак я накара да се намръщи. Той се усмихна.
— Много добре, предавам се. Изплюй камъчето, момиче. Защо очакваше да съм мъртъв?
— Тоз гост дет’ дойде при теб… — тя почти шепнеше от притеснение. — Скрих са в кухнята, докат’ си тръгне. Изкара ми акъла. Имах чувството, че шъ ти прегризе гърлото без дори окото му да мигне. Не познавам много такива зловещи типове, но тоз’ имаше такъв вид, ако ма разбираш к’во говоря. И ти беше бесен.
Джереми избухна в смях и Дани отново се намръщи.
— К’во му е толкоз смешното? — попита го тя възмутена.
— Говориш за баща ми, скъпо момиче.
— Да бе, как ли не! — подигра му се тя. — К’ъв лъжец! Той изобщо не прилича на теб.
— Не, наистина, но ми е баща. Джеймс Малори, виконт Райдинг, четвъртият по ред от братята Малори, бивш женкар, бивш пир… няма значение, но сега е предан съпруг и баща на четири деца, и чакат следващото.
Тя най-накрая му повярва. Даже изпита съчувствие към него.
— Горкичкият. Не бих искала и моят баща да е такъв заплашителен.
Той се ухили.
— Всъщност не е чак такъв, наистина, е поне след като го опознаеш.
Тя му показа ясно какво мисли с едно „Хм“.
— Очевидно ни тъ е разкъсал на парчета, а аз си мислех, че няма търпение да го напра’и. Мно’о жалко, ако мъ питаш.