Гневът й се беше завърнал толкова бързо. Джереми се изкашля.
— Хайде да си побъбрим, Дани.
— Не, благодаря.
— Не се ли научи вече, че трябва да развличаш господаря си през цялото време.
— Няма начин, не и когато господарят ми е едно похотливо магаре и единственото, коет’ иска е да съ завре под полите ми.
— Дяволите да те вземат, Дани, трябва да направиш нещо с тази твоя откровеност, наистина трябва.
— Що?
— Защото…
Той млъкна изведнъж. Тя беше права. Това беше още едно от нещата, които я правеха уникална и той не искаше да я променя. А и точно сега целеше точно това — да е откровена с него — не да започне да го увърта. Повечето жени правеха така, ако им зададеш конкретни въпроси, а той вече си беше намислил няколко такива.
— Значи имаш братя и сестри, така ли?
Джереми се обнадежди. Тя не го беше изчакала да отговори на въпроса й, а любопитството й беше ясен знак, че се интересува от него повече, отколкото се опитваше да покаже.
— Всъщност имам двама братя близнаци и една сестра, — отвърна той, — всичките са още мънички.
— И защо не бяха на вечерята? Или по-точно защо баща ти го нямаше?
— Бяха при чичо Джейсън в провинцията. Той е главата на семейството и не идва много често в града, така че ако искаме да го видим, отиваме в семейното имение Хаверстън. Но децата не присъстват на такива събирания, така или иначе.
— Дори и когато се събира само семейството? — попита тя.
Джереми се ухили пак.
— Опитахме един-два пъти, но има много дребосъци в семейството. Когато ги съберем заедно, къщата се превръща в нещо като бойно поле.
Тя се усмихна за момент.
— Мисля, че знам за какво говориш. И аз съм попадала в такава ситуация.
— Така ли? Сигурно е имало доста деца в тази банда.
— Почти всички бяха деца и всичките също като мен сираци. Дагър ни осигуряваше покрив над главите и храна и ни учеше как да се оправяме сами.
— Имаш предвид, че ви учеше да крадете?
— И това също.
— Значи той е бил вашия главатар. Правилно ли схващам, че точно той те е изгонил?
Тя кимна рязко, обърна се и се зае с чистенето отново, доста енергично при това. Явно беше болезнена тема за нея. Беше твърде скоро след като я бяха отлъчили от бандата и тя не искаше да го обсъжда. Изненада се, че му каза толкова много, след като въобще не искаше да говори за това преди.
— Ела да седнеш, Дани — предложи той любезно. — Има още няколко неща, които искам да те питам. Нека да се настаним удобно.
Той й посочи дивана. Тя обърна поглед натам за момент и каза.
— Не е редно, не мислиш ли? Ти седни. Аз шъ си стоя тук.
— Това, което ще те питам е доста лично. Ще е по добре, ако си седнала при мен.
— Та да започнеш пак с номерата си? Знам та вече, господинчо. Откажи се.
— Никакъв шанс, любима.
Не беше нарочно, но погледът на Джереми стана толкова чувствен, че Дани ахна и бързо отмести поглед. Дори започна да си вее с пръчката за прах, очевидно несъзнаваща какво прави. Когато най-накрая забеляза изпъшка шумно.
От своя страна Джереми беше изправен пред сериозна дилема. Да се възползва ли от това, че толкова я беше възбудил или да продължи с плана си да я опознае по-добре. Въпреки че, не беше в природата му да пренебрегва инстинктите си, той се насили да избере второто. Просто искаше от нея повече от едно мимолетно удоволствие. А беше сигурен, че дори и да му се отдаде напълно сега, по-късно щеше да сметне, че се е възползвал от нея и щеше така да му се вбеси, че да напусне работа и да си тръгне.
Минута по-късно тя каза останала без дъх:
— Добре, ще седна тук, но ти си намери друго място.
Джереми се ухили широко. Това си беше напредък, голям при това. И като приближи дивана, тя седна на самия ръб, възможно най-далеч от него. Той въздъхна и отиде да седне на другия диван срещу нея.
— Това няма да трае много, нали? — попита тя с раздразнение, сега след като вече се беше съгласила. — Имам си работа за вършене.
— Би могло да продължи и по-дълго, но не вярвам. И не се тревожи за работата си, щом аз ти преча да си я вършиш. Ако не успееш да приключиш с всичко днес, ще поема вината.
— Какво искаш да знаеш тогава?
— Да започнем с възрастта ти.
— Нали вече ти казах.
— Да, не беше ли 15?
— Всъщност съм на десет, просто съм по-висока.
Джереми се засмя високо, но тя не изглеждаше развеселена, така че той бързо спря да се смее и каза.
— Значи си останала сирак на колко… две или три години?
— Предполагам, че някъде на четири-пет, може би дори на шест.
— Тоест, сега си някъде на двайсет-двайсет и една?
Тя кимна бързо, даже прекалено рязко. Все още не се беше отпуснала и той не се сещаше как да го постигне, след като точно неговото присъствие я изнервяше така. Надяваше се тя да се успокои и да забрави, че й се иска да е където и да е другаде, освен тук с него.