Джереми погледна отново братовчедка си намръщено и заяви:
— Не!
— Но тя е съвършена! — възкликна Реджина. — Направо ще засенчи Емили.
— Не!
— И защо не?! Да, да, знам че ще трябва да си държи устата затворена, но…
— Не е това…
— Разбира се, че е това! — прекъсна го Реджина. — Ако проговори, ще провали всичко. Можеш ли да си държиш устата затворена, Дани? — Дани не пророни нито дума и това даде повод на Реджина да продължи. — Виждаш ли, няма проблеми!
— Реджи, знаеш, че те обожавам, но това сега… е, доста глупаво е. Тя си говори съвсем правилно, ако не е изнервена, н…
— Говори правилно? — прекъсна го отново Реджина изненадана.
— Да, въпреки че, няма гаранции дали няма да допусне някоя грешка. Проблемът е, че тя няма подходящо облекло за бал и не виждам как би могла да й набавиш бална рокля от днес за утре.
— Не го мисли! Ще облече някоя от моите.
Той повдигна вежда.
— Да не си пораснала с десетина сантиметра от снощи?
— Ами, ще пришием подгъв. Стига си упорствал, Джереми. Знаеш, че ще стане. Особено, ако тя се постарае да се държи подходящо.
— Няма да стане, тя не може да танцува, тя…
— Ти отде знаиш, че ни мо’а да танцувам? — намеси се Дани. — Може пък да съм присъствала на тез’ маскени балове в Ковънт Гардън. Може пък да си танцувам чудесно.
— Като мъж, — пресече я Джереми веднага, — някога опитвала ли си като жена?
Дани пак се изчерви. В действителност не беше танцувала никога досега, но я хвана яд, че той веднага реши, че не умее. Пък и тази идея взе да й се струва забавна. Да присъства на бал сред висшето общество. Не си беше и мечтала за това. А щеше да е чудесна възможност да се срещне с някой мъж, който да се влюби в нея и да иска да я вземе за жена. Не лорд, разбира се. Тя знаеше, че не може да се цели толкова високо. Но сигурно щеше да има и други мъже, поканени на това събиране. Други заможни и уважавани мъже, без титли и ограничения като това, за кого да се оженят.
И тя наистина беше присъствала на бал в Ковънт Гардън… е, не точно, но гледаше отстрани, искайки й се да присъства. Хората там явно си прекарваха много добре. И тези балове не бяха само за благородници. Съвсем не.
Всеки можеше да отиде и да се преструва, че е нещо, което всъщност не е.
— Значи няма да танцува тогава — оборваше Реджина последната забележка на Джереми. — Изкълчен глезен и така нататък.
— Тоест, не може да говори и едва ходи? Звучи все едно трябва да е на легло, а не да присъства на бал.
Реджина го изгледа кръвнишки преди да продължи.
— Ти не се ли сещаш? Загубила е гласа си в онзи толкова вълнуващ лов на лисици в провинцията в началото на седмицата. Възстановява се бързо, но все още си пази гласните струни. И пак там си е изкълчила крака, разбира се. Щяла е да откаже да дойде на бала, но не е искала да те разочарова, след като си искал толкова да я покажеш на всички утре вечер. А и факта, че е в града само за уикенда…
— Схванах, Реджи! И като каква всъщност ще се представи?
— Може би далечна роднина на Келси. Тя си има цял куп титли, които изобщо не използва откакто е омъжена за Дерек. Сигурна съм, че няма да възрази, ако обявим Дани за нейна роднина.
— Да я сродиш с дук май е прекалено, не мислиш ли? — възрази Джереми.
— Не, не, някоя от по-непретенциозните титли, разбира се. И ще е много далечна роднина. Може би родителите й са се преместили в Америка и тя е израснала там… не, сетих се — Корнуол. За всеки случай, ако някой усети акцента й. Това ще свърши страхотна работа. Никой, убедена съм, че абсолютно никой няма да се усъмни, че си ухажвал такова момиче през последните няколко месеца и очевидно не е възможно да си се срещал и с Емили Баскъм. Ще решат, че щастливецът е някой друг.
Джереми поклати глава изумен.
— Как го правиш, братовчедке? Направо ме разби, наистина!
— Глупости! — присмя му се Реджина. — Вземам я с мен за да я приготвя. Ела утре с каретата да ни вземеш точно в 9 вечерта. Ще закъснеем само колкото е модерно, не повече.
— Да Ви взема?
— Идвам с вас, разбира се, трябва й и придружителка, нали се сещаш?
— Ти от кога се превърна в мой ангел-хранител, котенце?
— Откакто Ейми ме помоли да те държа под око, докато се върне.
Той извъртя очи. Ейми не беше само тяхна братовчедка, но и най-добрия му приятел и се тревожеше за него много повече от необходимото.