— Точно такъв е, разбира се, но е очарователен негодник. Не виждаш ли? Направи те своя любовница и същевременно те остави да му чистиш къщата.
— Аз не съм му любовница и никога няма да бъда такава.
Реджина премигна при яростта в тона, с който Дани изрече думите.
— Наистина? О, Боже, извинявам се тогава. Аз си помислих… Ами, то цялото семейство беше сигурно… Мътните да го вземат! Е, поне е сигурно, че е решен да те направи такава, а Джереми винаги досега е получавал жените, които е искал.
Дани вече беше започнала здравата да се черви, защото и тя самата беше толкова близо до това да му се отдаде изцяло и трябваше непрекъснато да си повтаря какви са целите й в живота и че Джереми не е част от тях, за да му устои. Слава Богу, Реджина не забеляза, че се е изчервила, защото, напълно в неин стил, ненадейно смени темата.
— Хайде, идвай с мен! Салонът вече е изчистен, за да може да се упражняваш там.
Упражненията не се състояха само в танци. Веднага щом слязоха долу, Реджина й каза:
— Я, сега да те видя как ходиш! Не, не вече не си обута в панталони! Прави по-малки стъпки! Така е по-добре, но не движи цялото си тяло, само краката. Трябва да изглежда все едно се носиш из стаята без въобще да се движиш.
Дани забави ход и започна да прави по-малки стъпки.
— Превъзходно! — възкликна Реджина.
Дани се ухили.
— Ти така ли ходиш?
Реджина се усмихна.
— Ами, опитвам се. Наистина много се старая, но като малка си бях доста буйна и малко мъжкарана. Отраснах с братовчеда Дерек след като майка ми умря и се наслаждавах на свободата, която имаха момчетата. Ти сигурно ме разбираш добре. Нали затова носеше панталони?
— Не, там откъдето идвам момичетата работят по гръб и при това от малки. Не исках и с мен да се случи и затова се преструвах на момче.
— О, Господи! — Сега Реджина се изчерви. — И никой ли не знаеше?
— Само приятелката ми Луси.
— Реджи, къде си? — чу се внезапно гласът на Джереми от коридора.
— Тук вътре.
Той се появи на вратата, а изражението на лицето му беше доста кисело като се обърна към братовчедка си.
— Знаеш ли колко е часът?
— Да, и вече пропиляхме половината сутрин. Ти ще научиш Дани да танцува!
— Аз ли? — той скръсти ръце и се облегна на рамката на вратата. — Мислех, че си е изкълчила крака!
— Да, но почти се е възстановила. Няма да я караме да куца, я! Пък и това е само за всеки случай. Ами, ако се появи крал Джордж и я покани на танц?
Джереми пребели очи.
— Това вече е прекалено, Реджи. Тъй си е, наистина.
— Просто един пример защо Дани трябва да се научи да танцува. Спри да се дърпаш вече! Нали спасяваме твоята кожа!
Той погледна към Дани и очите му леко се разшириха от удивление.
— Подстригали са те? Изглеждаш много добре.
Дани се изчерви както обикновено.
— Ще я фризират за довечера.
— Господ да ми е на помощ, ако те направят още по-красива. — Той се ухили и каза на братовчедка си:
— Проклет да съм, ти няма да ни оставиш насаме по време на танците, нали Реджи?
— Никакъв шанс! Това не е извинение за да можеш свободно да я опипваш, така че внимавай как се държиш!
Той въздъхна.
— Няма ли да ни трябва някаква музика?
— Аз ще тананикам някаква мелодия и ако започнеш да ми се подиграваш, ще ти дам да се разбереш, ще видиш.
Той прекоси салона и подаде ръка на Дани.
— Готова ли си за урока, любима?
Така го каза, че тя не се въздържа и измърмори:
— Само да се науча да танцувам.
— Колко жалко! — прошепна той, докато я придърпваше по близо и я завъртя в ритъма на валса из стаята.
Тя остро усещаше ръката му на гърба си и другата обхванала дланта й. Стаята беше голяма и Реджина се намираше в другия край на салона, така че нямаше как да чуе, когато Джереми взе да я разконцентрира с прошепнатите си думи.
— Обожавам да те докосвам. Мислиш ли, че ще забележи, ако сложа ръка на дупето ти?
— Аз ще забележа! — ахна Дани.
Той се усмихна.
— Но ще ти хареса, нали?
— Не, и да не си посмял! Трябва само да танцуваме, не помниш ли?
— Но аз мога и да танцувам и да правя любов едновременно — прошепна Джереми. — Обещавам ти!
Дани за малко да се задави и едва отговори.
— Каква опашата лъжа! Престани вече!
Той, разбира се, не спря. Навеждайки се още по-близо прошепна пак:
— Да ти кажа ли как ще го направя? Ти само трябва да ме държиш здраво и да обвиеш крака около бедрата ми. И двамата ще сме голи, естествено.
Тя се препъна. Цяло чудо е, че досега не го беше сторила след всичките тези приказки. Не можеше да се концентрира върху нищо друго освен върху картините, които той рисуваше в съзнанието й. Той я придърпа още по-близо, докато възстанови равновесието си, но това само направи нещата още по-лоши.