— Разбира се, че не, сигурен съм, че това разправя на всяка млада дама. Ласкателства като това помагат понякога. Аз предпочитам да казвам истината, така че това, което бих казал е, че ако не правим любов скоро ще се застрелям.
Тя премигна насреща му и избухна в смях.
— И ти наричаш това истина?
— Е, малко преувеличено, но точно така се чувствам. Започвам да се отчайвам, мило момиче.
Тя затаи дъх. То беше там, в очите му. Не точно отчаяние, но гореща страст, достатъчно силна да я изпепели. Тя отмести поглед, безсилна да отблъсне желанието му.
За да го отклони от това, смени темата:
— Кой те научи да танцуваш?
— Най-близкият приятел на баща ми.
Тя го изгледа удивена.
— Най-близкият му приятел е бил жена?
— Не, викаме му Кони, но Конард Шарп е двуметров, червенокос шотландец и ако само го бе видяла как се преструва на жена цял един час, само за да ме научи да водя в танца, щеше да паднеш от смях.
Тя се усмихна.
— Представям си.
— Но съм сигурен, че аз се забавлявах повече от него, докато те учех как да танцуваш.
Тя се изчерви.
— Дръж се възпитано, Джереми.
— Никога — прошепна той в ухото й.
Той продължи да я измъчва и разсмива. Беше превъзходен танцьор и беше толкова красив тази вечер — Боже, той винаги си беше красив — но тази вечер в тези черни официални дрехи беше изключителен. Накара я да се чувства специална, да танцува с него, да повярва, че наистина принадлежи на това общество. Не можеше да си спомни откога не се беше чувствала толкова добре. И не можеше повече да отрича. Джереми се преструваше чудесно, че е влюбен в нея, но тя изобщо не беше сигурна, че се преструва.
Глава 29
Джереми може и да се беше отпуснал достатъчно, за да изиграе добре ролята си, но това въобще не му беше по вкуса. Единственото хубаво тази вечер бе, че Дани наистина си прекарваше добре. Не, че той я пазеше само за себе си, не. Само дето ненавиждаше мисълта да я сподели с когото и да било друг.
Просто тя му принадлежеше, както той виждаше нещата, и всеки път, когато някой друг мъж я приближеше, той изпитваше примитивната нужда да защити това, което си е негово. Но това си беше чиста лудост. Тя не му принадлежеше изобщо. Беше една от прислужниците му. Това е. Искаше му се да е нещо повече, но явно тя не се интересуваше.
Той тръгна да донесе шампанско на Реджина и Дани. Направо му бяха извили ръцете, та да го склонят. Не искаше да остави Дани сама дори и за секунда. За нещастие, улови погледа на Емили докато прекосяваше залата и я видя да го гледа тъжно. Мили Боже! Сега пък на наранена любовница ли щеше да се прави? И да продължи да разправя, че е спал с нея след като и с пръст не я беше пипнал?
— Определено си за лудницата, момче — чу един до болка познат глас зад гърба си.
Джереми се сви. Баща му. Не беше видял кога е пристигнал, май нищо друго не забелязваше цяла вечер освен Дани.
— Знам.
— Какво, по дяволите, ти щукна та да я водиш тук?
— Идеята не беше моя. Да не мислиш, че искам всяко похотливо магаре наоколо да я зяпа влюбено. Проклет да съм, не!
— И кой го измисли тогава? Трябва ли въобще да питам?
— Не. Разбира се, че Реджи.
— Моята скъпа племенница определено обича да се бърка в работите на другите, но не разбирам какво я е прихванало този път.
— И как да разбереш. Само жена може да го измисли. Измъдри план да ме отърве от Емили. Трябва да убедя всички, че се интересувам от друга и единствената, която би могла да засенчи Емили…
— Схванах. Но, мислиш ли, че ще свърши работа.
— И Реджи не вярва. Смята, че трудно ще накараме Емили да си намери нова мишена. Този фарс има за цел поне да опровергаем слуховете, които тя самата разпространява, че вече съм спал с нея.
— Мътните да го вземат!
— Именно. Но сега поне ще им дадем още една гледна точка. В крайна сметка за какво ми е да преследвам обикновена „маргаритка“ след като съм ухажвал „рядка бяла роза“.
— Ухажвал?! — задави се Джеймс.
— За по-голям ефект — увери го Джереми. — А и няма да се наложи да повтаряме представлението. Дани направи такъв фурор тук, че всички само за това ще говорят седмици наред. Сега ми кажи ти какво правиш тук? Мога да се закълна, че щеше да измислиш не едно извинение да не стъпиш на място като това.
— Промених си решението. Исках да хвърля един поглед на това момиче дето се мъчи да те завлече до олтара. Впрочем коя точно е тя?
Джереми затърси с поглед Емили където за последно я беше видял, но не я откри. После обърна поглед и забеляза, че мащехата му Джордж е обсебила вниманието на Реджина за момент и Дани стоеше самичка и незащитена от никого. Предупредителни камбани звъннаха в главата му, когато видя кой се е възползвал от това.