— Мили боже, Емили се е докопала до Дани!
Джеймс повдигна вежда, докато обръщаше поглед в същата посока.
— Май ще стане интересно. Досега не съм бил свидетел на женски бой, а като се има предвид от къде идва твоята Дани много вероятно и до там да стигнат.
Дани направо настръхна когато една дама я ощипа, за да привлече вниманието й. Беше красавица. Русата й коса беше грижливо подредена в превъзходна прическа. Носеше зашеметяваща бяла бална рокля, явно любимият цвят на всички дебютантки. Точно тази бяла рокля беше поръбена в светло синьо, очевидно, за да подхожда на лазурносините очи на притежателката. Само че, сега тези очи я гледаха с опасен гневен блясък. Толкова омраза се четеше в погледа й, че Дани направо се вцепени за момент.
— Не знам коя сте, но ако мислите, че ще ми го откраднете, трябва дълбоко да ви разочаровам — каза й младата жена.
Това обясни веднага коя е дамата. Реджина трябваше да й я покаже в началото, за да може Дани да се подготви. Не, че би могла да направи нещо след като въобще не я беше усетила да приближава.
Въпреки излишното ощипване, Дани не я удари докато отговаряше.
— О, вие трябва да сте Емили лъжкинята.
— Моля?
— Правиш се на глупачка, скъпа. Той го знае. Семейството му го знае, а след тази вечер и целият град ще разбере. Лъжите ти само ще увеличат още повече собствения ти срам.
Емили ахна и ярка червенина започна да пълзи по бледите й страни.
— Мисля, че не ме разбрахте. Той ще се ожени за мен. Баща ми ще се погрижи за това.
Дани повдигна вежда.
— Заради една лъжа?
— Виждам, че са ви заблудили. Аз не лъжа. Но той определено го прави, ако се опитва да отрече, че си играе с мен.
— Така ли му викат на това да размениш две приказки с някого? — попита Дани невинно.
— Това ли ви е казал? — изгледа я Емили невярващо. Беше толкова убедителна, че наистина трудно някой щеше да повярва, че тя си измисля всичко. После добави с въздишка. — Трябваше да се досетя, че той няма да спази обещанията си. В края на краищата баща му е един от най-прочутите женкари, които този град е виждал. Чичо му Антъни също и очевидно и Джереми е поел по този път.
Дани нямаше какво да отговори на това. Нямаше въобще да се учуди, ако дори е вярно. Тя знаеше, че Джереми няма никакво намерение да се жени. Беше го чула да го казва неведнъж. И очевидно не се отказваше от забавленията с жени непрекъснато. Нали и под нейната пола се беше опитал да се намърда. Но тя не смяташе, че той е коравосърдечен и дава обещания, които няма намерение да спази. Може и да е прелъстил дамата, да, но Дани се съмняваше, че за него това е било нещо повече от просто мимолетно удоволствие.
Дани обаче се изненада, че момичето звучи толкова искрено. Беше много убедителна. Или беше наистина много добра лъжкиня, или пък казваше истината.
И Дани се опита да разбере.
— След като е толкова лош, колкото твърдиш, защо го искаш?
— Не, вече не — настоя Емили. — Но нямам избор — и продължи шепнейки. — Виждаш ли, аз подозирам, че съм бременна.
— И как разбра толкова скоро. Та ти го познаваш от миналата седмица.
— Казах, че само подозирам, — изсъска ядосано Емили, — но ще знам със сигурност след седмица или две. И се моля да не съм, наистина. За мое нещастие, обаче, мисля, че ще се окаже точно така. Сега, надявам се, че разбирате защо ви казвам, че си губите времето с него и накрая ще бъдете много разочарована.
Дани поклати глава.
— Не, това което разбирам е, че ти сама заблуждаваш себе си. Оттегли се и приеми поражението си. Ако въвлечеш и баща си в това, само още повече ще се посрамиш. И за какво? Той пак няма да се ожени за теб.
— Ти си истинска глупачка! Изобщо не знаеш как стават тези неща. Когато става въпрос за наследник на голямо богатство, личните предпочитания нямат никакво значение. Нито аз, нито Джереми ще имаме думата по въпроса.
Дани изобщо не познаваше тази жена, но започваше сериозно да не я харесва.
— Изчезвай от тук, жено. Започва да мъ боли глава зарад’ теб.
Емили ахна, извън себе си от ярост.
— Няма да стане!
Дани кимна в знак на съгласие.
— Явно, това е първата истина излязла от устата ти.
Емили отвори уста да отвърне, но после промени намерението си и забърза нанякъде. Дани разбра защо, като чу гласа на Джереми зад себе си.
— Добре ли си?
Тя се обърна и го изгледа сърдито.
— Това си беше гадно, приятел. Да внимавам как говоря толкова време. Заболя ме проклетата глава зарад’ нея, шъ знаиш.