— Мътните да те вземат, Джеймс! Трябва ли…
— Успокой се, старче! — прекъсна го Джеймс сухо. — Просто един проклет навик. Нищо няма да ти стане, ако приемеш най-сетне, че тя е Реджина, Реджи и Рийгън.
— Забрави, че е и Идън.
— Съвсем съзнателно, повярвай ми.
Джейсън въздъхна:
— Колкото до това, крайно време е ти и Тони да оставите Ник на мира. Той се държи като примерен съпруг.
— Разбира се, че така ще се държи. Иначе ще го убием.
Кръвта на Дани се вледени, но Джейсън очевидно не обърна внимание на тази забележка и продължи:
— Значи, такава роднина не съществува?
— Не — отвърна Джеймс. — Просто едно момиче, което нашата племенница откри и което е доста по-хубаво от момичето на Баскъм. Не й се наложи да търси много надалеч.
— По-хубава? Казаха ми, че Емили Баскъм била умопомрачителна красавица и, че това била причината Джереми да не може да държи ръцете си далеч от нея.
— Моят син умее добре да подбира жените си и затова не си чул за никакви скандали свързани с него, откакто завърши училище. Вече ти казах, че не я е докосвал. Няма нужда и той да ти го казва.
Дани отново затаи дъх, въпреки че очевидно още не я бяха забелязали. Поне Джеймс още не беше обяснил, че момичето, за което говорят е проста слугиня. Сега, ако можеше само бавничко да стигне незабелязано до вратата както си чисти и да изчезне! Тя пристъпи леко натам все още с гръб към тях.
— Та, значи баща й е бил целият път до Хаверстън за да говори с теб? — попита на свой ред Джеймс.
— Да, и няма да скрия, че разговорът беше доста неудобен, още повече, че никой не ме беше предупредил за скандалните слухове, които се разнасят наоколо.
— Слухове, които самата дама разпространява и всичко е нагла лъжа — увери го Джеймс.
— И така да е, ти много добре знаеш каква вреда могат да нанесат слуховете, било то лъжливи или истински. Репутацията на момичето вече е унищожена.
Като чу това Джеймс се разсмя.
— Тя сама го направи, и обърни внимание — нарочно. И от кога се мъчим да спасяваме непознати хора от глупостите, които сами са си надробили? Това е проблем на баща й, не е мой и определено не е и на Джереми, който едва ли е разменил повече от две думи с нея.
— Наш проблем е, защото става въпрос за неговата дума срещу нейната.
— Тогава, защо не ме оставиш аз да се оправя с това? — предложи Джеймс меко.
— Как? Като застреляш човека?
— Вече си решил, че за нищо друго не ме бива, нали?
— Съжалявам! Не исках да прозвучи така.
Джеймс кимна приемайки извинението. Дани го видя, докато се опитваше да се приближи още повече до вратата. И точно тогава Джереми влетя в стаята, повикан от Анри. Той веднага я забеляза и дори й се усмихна. Дани се молеше роднините му да не са обърнали внимание на усмивката.
Но после той каза:
— Триста дяволи? Надявам се, че това посещение не е за това, за което си мисля, чичо Джейсън.
Джейсън Малори прочисти гърлото си.
— Албърт Баскъм дойде в Хаверстън вчера.
Джереми изпъшка и се свлече на най-близкия диван.
— Каквото и да ти е казал, всичко е лъжа.
— И баща ти ми каза същото — отвърна му Джейсън.
Джеймс продължи в защита на Джереми.
— Момичето е изиграло и последния си коз и те е обрисувало в най-черни краски, младежо, че си я прелъстил, обещал си да се ожениш за нея и си я зарязал веднага щом си получил каквото си искал… И, че сега тя е бременна с твоето дете.
— Знаех си, че и до там ще стигне. Дори и наистина да е бременна, детето не е от мен. С пръст не съм пипнал тази жена. Никога не съм си и помислял да го направя. Не, че това има значение, след като е убедила баща си в противното.
— Виждам, че вече си наясно със сериозността на положението — намеси се Джейсън. — И за да утежним още повече ситуацията — Албърт Баскъм е мой стар познат още от училище. Не го обичахме много. Беше прекалено влюбен в себе си, ако ме разбираш какво искам да кажа. Обаче, женитбата му беше забележителна. Ухажваше една красавица в съседство и успя да я придума да се омъжи за него, преди още да е започнал сезонът в Лондон. Имат само едно дете.
— И са я разглезили непоправимо. Вече знам почти всичко. Реджи е незаменима, когато трябва да се докопа до такъв вид информация и да я разпространи.
— Може, но това, което не знаеш е, че чрез жена си Баскъм има връзки на доста високо ниво.
— Значи, според теб, аз трябва да се оженя за тази жена? — възкликна Джереми.
— Като временна мярка. Щом се докаже, че не е бременна ще поискаме анулиране на брака, разбира се. Така че, наистина ще трябва да продължиш да държиш ръцете си далеч от нея.
Като чу накъде тръгна разговора, Дани не се сдържа и се обърна да погледне Джереми. Изглеждаше унил, като че ли вече се беше примирил със съдбата си. Тя самата също изглеждаше унила, въпреки че не го съзнаваше. Ако Джереми се оженеше, щеше завинаги да го загуби. А времето им заедно беше толкова малко. Прекалено малко за да задоволи копнежа й по него. Но независимо дали женитбата му щеше да е само на хартия, това пак го правеше недостижим за нея. А и тя нямаше никакво намерение да се навърта наоколо, когато се появи жена му.