Джеймс Малори не изгледаше унил. Той изглеждаше дяволски разгорещен.
— Трябваше да ми кажеш какво си наумил, преди да дойдем тук, Джейсън. Проклет да си, много добре знаеш, че няма да позволя да хвърлиш сина ми на вълците, просто ей така! Баскъм въобще не е трябвало да идва при теб. Ти не си бащата на момчето.
— Дошъл е при мен, вероятно заради старото ни познанство. А и много добре познава репутацията ти. Признай честно, че мисълта да постави въпроса пред теб, най-вероятно го е изплашила до смърт.
Джеймс изсумтя. Джереми въздъхна и каза:
— Проблемът е, че лорд Баскъм е убеден, че аз съм виновника тук. И е убеден в това, защото вярва на дъщеря си, което е разбираемо. В края на краищата — защо да се съмнява в нея?
Дани използва моментната тишина, последвала тази забележка и изстреля:
— Тогава просто ще трябва да го разубедите, нали така?
— Как? — отговори й Джереми, очевидно неизпитващ никакво притеснение да я включи в разговора, все едно е участвала в него от самото начало. — Нали вече оспорих твърденията й и виж докъде доведе това.
— Тази дама гради всичко на една лъжа. Защо и ти да не й отвърнеш със същото, а? — продължи Дани да разсъждава логично.
Сякаш и той е знаел от самото начало, че тя е тук, Джеймс също вметна:
— И с какво ще ни помогне това? Все още ще бъде нейната дума срещу неговата.
Дани се изнерви още повече от факта, че трябва да разговаря с Джеймс директно, а и той продължаваше да се мръщи. Насили се да отговори заради Джереми.
— Ня’ах предвид Джереми да лъже. Не, туй изобщо ня’а да стани. То ще е нейните лъжи срещу неговата истина. Но какво, ако на нейната лъжа противопоставите две други лъжи… Хм. Не, нека бъдат три, за всеки случай.
— За какво, за Бога, говори тя? — настоя Джейсън, без да пита някого конкретно.
Дани нямаше проблем да говори с по-възрастния Малори.
— Ами, сега е намесила и дете, нъл’? Тя казва, че то е от него. Но аз подозирам, че дете въобще не съществува. Лошото е, че няма как да се докаже, поне не и преди да са минали четири-пет месеца, а тя няма да чака сватбата толкова дълго, нали? Пък и после винаги може да каже, че е изгубила детето… След като първо се омъжи за Джереми, разбира се.
— И къде в цялата работа се намесват тези три лъжи, за които спомена? — попита Джейсън.
— Трима мъже, които също ще твърдят, че са спали с нея. Тя, разбира се, ще отрече, но ще осъзнае, че трима срещу един не е добър залог. Можеш ли да накараш трима мъже да излъжат зарад’ теб, приятел? — обърна се тя към Джереми.
— Разбира се, но… мътните да ме вземат. Това може и да свърши работа — каза той с широка усмивка на лицето.
Джеймс също се усмихна.
— Наистина, мило момче, особено ако го обявят едновременно на баща й. Чудесно разрешение на въпроса. Чудно, как сам не се сетих за това.
— Предполагам, че аз не трябва да знам нищо за това — каза Джейсън със строго изражение, но после кимна едва доловимо на брат си в знак на одобрение и добави. — Ще оставя всичко в способните ти ръце, Джеймс.
— Така си и мислех — ухили се Джеймс.
Джейсън се обърна да си ходи, но се спря при Дани на излизане. Взря се в лицето й за няколко мига, мръщейки вежди.
Нямаше начин да не е забелязал парцала за прах в ръцете й, но въпреки това каза:
— Изглеждаш ми позната, но не мога да си спомня от къде. Срещали ли сме се преди?
— Не, поне аз не помня, милорд.
— Работила си в къщата на Едуард, нали? Или при Реджи? Там ли съм те виждал?
— Не, досега не съм работила другаде като прислужница.
— Странно! Сега място няма да си намеря, докато не се сетя, откъде те познавам.
Дани започна да се чувства неудобно. Тя се надяваше, че не е обирала точно този господин, но беше възможно да е точно това. Все пак се съмняваше. Когато пребъркваше джобовете на хората, не смееше да обира толкова огромни мъже, които лесно можеха да я настигнат, ако се наложи да бяга. А и той изглеждаше така, че трудно би го забравила, ако го е видяла веднъж.
На Джеймс явно му се въртеше същата мисъл в главата, защото веднага след като Джейсън си тръгна й каза, при това доста пренебрежително:
— Да не си му изпразнила джобовете някой път, докато още беше джебчийка?