— Значи синът ви не смята да поеме отговорността си? Доста страхливо…
— Въздържайте се от обиди, Баскъм. Имам навика да ги приемам лично.
Тонът, с който проговори беше повече от мек, но Албърт въпреки всичко пребледня преди да избухне отново.
— Става въпрос и за вашия внук, не само за моя.
— Ако ставаше въпрос за моя внук, можете да бъдете сигурен, че нямаше да водим този разговор.
— Истината скоро ще излезе наяве — каза Албърт уверено.
— Така е, но няма да е истината, която вие очаквате и няма как да разберем, преди да е станало твърде късно. Затова ви доведох три други истини, които ще трябва да преглътнете.
— Това ли е моментът, в който ще започнете да ме заплашвате, че ще ме убиете?
Джеймс избухна в смях, не заради самия въпрос, а заради възмущението, с което беше изречен.
— Не знам какво сте чул за мен, Баскъм, но вероятно само половината е истина, уверявам ви. Още една порция безпочвени слухове, нали разбирате.
— Съмнявам се — измърмори Албърт.
— Както искате, но заради нестихващите слухове, един от които, че дъщеря ви ще се омъжи за Джереми, къщата ми беше обсадена от двама, възмутени от дъщеря ви ергени, които още не знаеха, че Джереми вече има собствено жилище. Мислеха, че ще го открият при мен. Има и трети, но за мое нещастие, той живее в къщата ми в момента — роднина на жена ми. От него съвсем нямаше как да се отърва.
Откъм вратата се чу покашляне, но изглежда Албърт не го забеляза.
— И? — попита той с презрение.
— Ами, представете си изненадата ми, когато и тримата взеха да настояват, че имат по-голямо право да се оженят за Емили от Джереми, защото са били с нея преди него.
— С нея? Какво всъщност намеквате?
Джеймс отново повдигна вежда.
— Трябва ли да се впускам във вулгарни подробности, Баскъм?
Мъжът почервеня от ярост, изправи се и се приведе напред с побелели от стискане юмруци.
— Ако си мислите, че можете да правите тези намеци без никакви доказателства, лорд Малори…
— А вашето доказателство какво е?
Албърт отново почервеня, но този път, защото много добре разбра логиката му. Джеймс му позволи още миг, за да осъзнае, че това, за което Албърт настоява, се базира само на историята, която дъщеря му беше разпространила.
После каза:
— Предлагам ви да извикате дъщеря си тук и да видим какво има тя да каже по въпроса. Всъщност, настоявам да го направите.
— Настоявате? Темата е немислима за момиче на нейната крехка възраст…
— Глупости! Тя сама предизвика всичко с мнимата си недискретност. Наистина ли си мислехте, че ще можете да принудите сина ми да се ожени за нея, без да сме чули версията й от самата нея? Аз доведох със себе си доказателствата, и тримата джентълмени, които претендират, че я познават… много добре.
— А защо синът ви не е тук? Ако ще подлагаме дъщеря ми на този неудобен разпит, бих искал да чуя гледната точка и на момчето.
— Той просто ще ви каже, че въобще не е докосвал момичето. Какво като го чуете и от неговата уста. Пък и вие сте този, който има претенции, Баскъм, не моето семейство. Не го забравяйте!
Албърт измарширува със строго изражение към вратата и заповяда на слугата си да доведе Емили. Като видя тримата непознати отвън, каза рязко:
— Влезте! Предпочитам да чуя разказа ви, преди дъщеря ми да е дошла.
Тримата влязоха в стаята. Само Дрю се настани удобно в един от столовете до бюрото. Андрю стоеше скован отстрани, докато третия се приближи до един от прозорците, където беше по-светло. Актьорите винаги се вълнуваха от такива неща като светлината.
Андрю не изглеждаше нервен, само разтревожен. Джеймс се изненада като чу, че той още иска да се ожени за момичето. Щеше да му пожелае късмет, но както виждаше нещата, късмет щеше да е, ако не получи тази интригантка.
Актьорът — Уилям Шейкс — Джеймс падаше от смях всеки път, когато си спомнеше псевдонима му — беше нетърпелив представлението да започне. Той виждаше това като възможност да докаже актьорските си способности и в по-тесен кръг. Семейство Баскъм обаче можеше и да са го гледали в някоя пиеса и да го разпознаят. Затова той нямаше да лъже за това какъв е.
Малко рискуваха с този човек. Трудно беше някой да повярва, че момиче с положението на Емили би си позволило да има нещо общо с мъж от неговата класа. Но от друга страна, Емили Баскъм сама беше унищожила репутацията си безвъзвратно, така че какво значение би имало още едно отклонение от правилата?
Глава 36
— Преди тези самодоволни глупаци да са изложили твърденията си, лорд Баскъм, — започна Андрю — позволете ми да ви уверя, че обожавам Емили и горещо желая да я взема за жена с ваше одобрение.