Албърт отново беше почервенял от ярост, когато Дрю най-накрая млъкна. Джеймс не би могъл да го вини. Той никога не би се изразил така, независимо дали лъжеше или казваше истината. Типично в техен стил, проклетите американци да говорят толкова безсрамно.
И точно тогава Емили Баскъм се появи в кабинета. Тя влезе усмихната, очаквайки да завари само баща си вътре. Беше невъобразимо красива. Колко жалко, че беше толкова разглезена и смяташе, че може да има всичко, което си поиска — на каквато и да е цена.
Усмивката й замръзна, когато видя колко ядосан е баща й. Като забеляза Джеймс обаче, в очите й припламна гняв за секунда преди да надене неразгадаема маска на лицето си. Джеймс въздъхна вътрешно. Тази работа може и да не се окажеше толкова лека, колкото си беше мислил, след като тя така умееше да прикрива емоциите си.
— Не знаех, че имаме гости, татко.
— Нямаме. При никакви обстоятелства не бих нарекъл тези господа гости.
Андрю се изчерви при тази забележка и привлече вниманието на Емили. Тя явно реши да се прави на изтънчена дама за момента, защото каза:
— Лорд Уитълби, колко приятно да ви видя отново.
— Удоволствието е изцяло мое, скъпа — отвърна Андрю и й хвърли поглед, изпълнен с обожание, докато ниско й се покланяше. Това му спечели възхитителна усмивка.
— Значи наистина го познаваш? — попита я Албърт.
Емили се намръщи, като чу резкия тон на баща си.
— Разбира се. Представиха ни миналата седмица на едно соаре, а после пак се видяхме преди няколко вечери. Не бях сигурна, че ме помни — добави тя срамежливо.
— О, помни те много добре! — каза Албърт с пренебрежение. — И, слава Богу, иска да се ожени за теб.
— Поласкана съм — започна тя, но замлъкна, когато осъзна думите на баща си. — Какво имаш предвид с това „слава Богу“?
Андрю побърза да й отговори пръв:
— Каквото и да се случва сега, Емили, моля те повярвай, че за мен ще е чест да станеш моя жена.
— Още веднъж, поласкана съм, сър, но…
— Стига с това „но“, Емили! — прекъсна я грубо баща й. — Джереми Малори не те иска и отрича някога да те е докосвал.
Тя тежко въздъхна. Леко преигра, ако питаха Джеймс. Прекали малко с отчаянието.
— Предупредих те, че той ще отрича, че е безотговорен женкар — и после се обърна към Джеймс и го погледна изненадано, все едно чак сега забелязваше, че е в стаята. — О, моля за извинение, лорд Малори, но пък от друга страна всички знаят от кого Джереми е наследил навиците си.
Джеймс избухна в смях при тази забележка. Тя вече беше заела отбранителна позиция. Трябваше да е много глупава, та да не разбере, че нещо в плана й се е объркало много, след като баща й беше толкова ядосан.
— Да, всъщност съм много горд с момчето, особено от факта, че той не лъже.
— Вас, може би — подигра му се тя — но лъже, що се отнася до този въпрос.
— Стига, Емили! — прекъсна я Албърт — познаваш или не тези мъже?
Гърбът й се скова отново. Джеймс имаше чувството, че тя не е свикнала баща й да й се сърди така и това само по себе си я тревожеше най-много. Тя просто не знаеше как да се справи с гнева му, не и пред всички присъстващи в стаята.
Тя огледа мъжете и призна:
— Да, повечето ги познавам.
— И този американец? — не спираше баща й.
— Ами, да, спомням си, че съм го виждала. Трудно е да забравиш толкова висок човек.
— И красив — ухили й се Дрю, намигайки дяволито.
— Срамота, сър, не бива да сте толкова самовлюбен — опита се тя да се върне към безобидното флиртуване, с което беше свикнала.
— А, този? — Албърт посочи Уилям.
— Не, не мисля, че съм го виждала преди — каза Емили меко.
Уилям веднага намести ядосано изражение на лицето си.
— Така значи, а? — каза той възмутено. — Нямаше нищо против и даже много ти хареса да се закачаш с мен, докато баща ти не знаеше, нали? А сега всичко ще отричаш.
— Да отрека какво? Аз не ви познавам. Какво има да отричам?
— Мили Боже, наистина ли не си спомняш? Беше леко пияна онази нощ на бала, но досега не бях чувал жена да забрави нещо такова. Или си спала с толкова много мъже, че вече не ги помниш всичките?
Емили ахна от ярост. Лицето й гореше. Уилям беше прекалил. Вулгарността му щеше само да я обиди, независимо дали казва истината или лъже, и щеше да е трудно да се прецени реакцията й от намеците, които направи.
В обидата си тя насочи гнева си към баща си.
— Това ли те е разстроило? Някакъв си непознат идва тук и започва да дрънка най-невъобразими лъжи и ти му вярваш? И никога през живота си не съм се напивала — е, като изключим онзи път на рождения ден на мама миналата година, но ти вече знаеш за това, а и там нямаше никакви мъже.