— Проблемът не е в това дали пиеш, захарче — намеси се и Дрю. — Не съм дошъл тук да твърдя, че детето е мое, обаче трябва да признаеш, че малко ни оставаше.
Тя се извъртя рязко да го погледне и ахна отново.
— Мили Боже, и вие ли? Какво е това? Конспирация, замислена от всички Малори? — после пак се обърна към баща си с умолително изражение на лицето. — Татко, кълна се, те лъжат.
— И тримата? — каза Албърт уморен, докато сядаше зад бюрото си. — Ако беше един, щях да се усъмня, дори ако бяха двама. Но трима?
Емили погледна към Андрю с болка:
— Боже, само не и вие?
Той потрепери при явното й разочарование. Имаше голяма вероятност да рухне и да провали всичко. Та нали той все още я искаше за жена. И тъй като тя много добре знаеше, че той лъже, щеше доста да загази, ако станеше както иска и Албърт се съгласи да се оженят. Явно той си беше припомнил, че цялото това представление беше точно каквото и тя беше планирала за Джереми, че просто и го връщаха със същите средства и ако трябваше да се сърди на някого, то най-добре да се сърди на себе си.
— Аз най-много се безпокоя за детето — каза й Андрю. — То може да е моя наследник.
— И двамата знаем, че не е твое — сопна му се тя. — Затова спри тази лудост, моля те!
— Нищо такова не знам. Разбирам желанието ти да отричаш, но не забравяй, че аз все още искам да се оженя за теб. Ще отгледам детето, независимо дали е мое или не и ще се опитам да забравя твоите… — той направи пауза и хвърли поглед към другите мъже — много прегрешения.
Тя отново почервеня цялата, но не от неудобство, а от сляпа ярост, която веднага насочи към баща си.
— Обвиняваш ме в тези ужасни неща, в които няма и частица истина. Не виждаш ли какво става? Това е пълен фарс, заговор измислен от лорд Малори тук и то сигурна съм само, за да отърве сина си…
— Стига! — изрева Албърт. — Не ме карай да се срамувам още повече от теб.
От това явно много я заболя. Тя пое дъх преди да проговори:
— Значи ще повярваш на тях, а не на мен?
Успя даже да отрони няколко сълзи и изглеждаше напълно сразена. Лицето на Дрю омекна. Той не можеше да издържа на женски сълзи. Андрю се извърна, за да не се разчувства и той. Уилям извъртя очи, разпознавайки способен колега актьор.
За щастие Албърт добре познаваше дъщеря си и номерата й.
— Знам, че можеш да лъжеш, Емили. Лош навик, който придоби докато растеше. И знам, че можеш да го правиш много добре. Просто никога не бих си помислил, че ще седнеш да лъжеш за такова нещо с толкова непоправими последици.
Тя замръзна. Гневът й се върна толкова бързо, че очевидно не я беше напускал, просто го беше потушила, за да спечели съчувствието на баща си. Този път избра да атакува Джеймс, смятайки, че той е виновника за провала на плановете й.
— Знам, че всичко това е ваше дело, лорд Малори. Но май не сте го дообмислили съвсем, нали? — каза тя язвително. — Не знам как ще се измъкнете от всичко, когато докажа, че те лъжат.
Джеймс повдигна вежда язвително на свой ред.
— И как, моля ви, ще го направите, когато тук става въпрос за вашата дума срещу тяхната. Както изглежда трима срещу един — не, всъщност четирима срещу един, тъй като и Джереми също твърди, че сте лъжкиня.
— Проклет да е този Джереми, мога да го докажа, защото все още съм…
Тя осъзна какво щеше да каже и млъкна, но Джеймс продължи мисълта й.
— Девствена?
Джеймс се изправи. Емили отстъпи назад най-накрая осъзнала кого точно е обиждала досега. Но Джеймс вече не се интересуваше от момичето. Тя направи точно това, на което той се надяваше.
— Моите извинения, лорд Баскъм, но тази визита наистина беше необходима — каза той.
Албърт кимна сковано. Изражението му беше замислено. Чувстваше се много неудобно сега, когато беше разбрал докъде може да стигне дъщеря му, за да си хване съпруг.
— Между другото, — добави Джеймс — в случай, че още не сте отгатнал, тя е тази, която разпространяваше слуховете и ги подхранваше непрекъснато. Не ви препоръчвам да я застреляте, но определено й е нужна повече дисциплина. Това момиче не може просто така да решава бъдещето на другите. Моето семейство вече няма нищо общо с вашето. Погрижете се нещата да си останат така. След вас, господа! — каза той на придружителите си.
Дрю и Уилям се изнизаха от стаята, но Андрю не помръдна.
— Тръгвайте, милорд! Сигурен съм, че аз и лорд Баскъм имаме още доста неща да обсъдим. Все пак репутацията на Емили още не е спасена.
— Благодаря много, но аз сама ще се оправям с репутацията си — изръмжа Емили и измарширува през вратата.
Джеймс повдигна вежда и погледна Андрю. Усмивката, която съзря на лицето му му подсказа, че той все пак ще остане. Момчето май беше влюбено, за да я иска още, след като се бе запознал от близо с темперамента и с театралните й способности.