Глава 37
По това време сутринта в градската къща на Джереми Дани бършеше прах на горния етаж, когато някой започна да крещи и да пищи. Отначало тя си помисли, че сигурно нещо става на улицата. Такъв беше шумът. Някой се веселеше, друг викаше високо, трети пищеше. Накрая осъзна, че шумът идва точно отдолу и се втурна по стълбите да види какво става.
Суматохата идваше от кухнята. Клеър беше вътре и държеше една тенджера в ръката си като оръжие. И Карлтън беше там. Беше вдигнал една метла над рамото си. Дани първо си помисли, че тези двамата сериозно се караха, но не се гледаха един друг. И госпожа Апълтън също беше там, но тя не обръщаше внимание на врявата. Просто си стоеше до печката и слагаше някакви подправки в яхнията, която готвеше за обяд.
Карлтън се беше навел и търсеше нещо под шкафа. Очите на Клеър шареха като обезумели из цялата стая и също търсеха нещо.
— Какво има? — попита Дани, чудейки се дали и тя да не се въоръжи с нещо.
— Един плъх влезе тук — каза Клеър. — Намерих го в килера и после влезе тук.
— Плъх? В квартал като този? — усъмни се Дани.
— Не е чак толкова нечувано, мила — отбеляза госпожа Апълтън и й хвърли поглед през рамо. — Има ги навсякъде, където има храна, а ние добре сме заредили килера.
— А миризмата от нашата ’рънъ, момиче, шъ ги примами чак от доковете насам — весело каза иконома Арти, докато пристъпваше зад Дани.
Това накара готвачката да се изчерви. Дани още не можеше да повярва на очите си, когато Клеър отново извика:
— Ето го, зад мивката!
Карлтън се втурна в тази посока и завря метлата под обемистата мебел, за да изкара плъха навън. Това помогна и гризача се стрелна към следващото най-близко скривалище — голямата чугунена печка, пред която стоеше госпожа Апълтън. Тя пак не се помръдна, просто продължи да си бърка яхнията и това попречи на Карлтън, но той все пак успя да провре метлата под печката.
— Спрете! — каза Дани, но никой не я чу.
Клеър крещеше на Карлтън какво да прави и го предупреждаваше да не изпусне плъха отново — той почти го беше уловил с метлата когато, гризачът се измъкна и се шмугна под печката. Арти се заливаше от смях доста шумно заради маймунджилъците на Карлтън.
Дани се опита отново да ги предупреди, но печката не беше много близо до земята, та гризача да се почувства в безопасност отдолу с тази метла, стрелкаща се напред-назад. Този път той изтърча на открито. Карлтън се спусна и вдигна метлата да го цапардоса хубаво, но тогава и Дани се спусна към Карлтън и го събори на земята.
— Плъхът избяга, Дани — изкиска се Арти.
— Не се целех в него — изръмжа тя и седна върху гърдите на Карлтън, за да го задържи легнал, докато му обяснява.
— Туй е домашния ми любимец — каза тя на втрещения портиер. — Опитай още веднъж да го убиеш и ще те погна с метлата. Шъ го напра’я да знайш.
Той я погледна ококорил очи, по-скоро изумен, че е седнала върху гърдите му, отколкото, че гледа плъх като домашен любимец.
— Не знаех, че е твой — оправда се Карлтън.
Тя кимна приемайки извинението му и тъкмо щеше да стане от него, когато Джереми влетя в кухнята, привлечен от невъобразимия шум и каза:
— Карлтън, уволнен си.
Дани погледна към вратата и видя, че той не се усмихва. Всъщност беше ужасно сериозен.
— За какво ще го уволняваш?
— За навлизане в чужда собственост.
Странен начин да го обясни, но тя много добре го разбра. Карлтън също, защото се свлече обратно на пода и изпъшка.
Дани изсъска на Джереми:
— Това не е вярно. Аз го повалих на земята, защото се опитваше да убие домашния ми любимец.
— Тогава е уволнен и заради това — добави Джереми.
Карлтън изпъшка отново.
— Не си уволнен, човече, така че спри да пъшкаш! — сопна му се Дани, докато се изправяше на крака. Тя изгледа кръвнишки и Арти, който отново се заливаше от смях.
— Ти наистина ли имаш плъх за домашен любимец, Дани? — попита най-накрая Клеър.
Джереми веднага реагира.
— О, Господи, плъх? Карлтън, вече не си уволнен.
Дани усети как се вбесява все повече и повече.
— Той не е плъх. Мишка е.
— Дани, това нещо беше огромно! — позволи си да не се съгласи с нея Клеър. — Не е възможно да е мишка.
— И какво? Просто е дебела. Добре я храня. Но не е плъх.
— Ти, въобще правиш ли разлика между плъх и мишка? — попита Клеър отново.
Дани се замисли за момент и накрая призна:
— Вероятно не. Какъвто и да е, той си е домашния ми любимец.
Тя се наведе така, че големият джоб на престилката да се допре до земята.