От гърдите му се откъсна стон на удоволствие, докато дърпаше ризата й и някак си успя да пъхне ръце в гащичките й галейки я, докато достигна горещата, влажна сърцевина на желанието й. О, Господи! Пръстите му се гмурнаха в нея, отново и отново, навън и навътре, а ръката му я държеше здраво за дупето, докато възбуденият му член я притискаше отпред. Тя беше толкова възбудена, че заскимтя и свърши за секунди. Ако той все още не я държеше здраво, сигурно щеше да се строполи в краката му.
Устата му се плъзна от бузата към ухото й и я близна с език преди да проговори.
— Искам да те храня със сиренце в леглото. И мишката ти може да дойде. Искам да излея шампанско върху голите ти гърди и да го оближа цялото, докато един от нас се опияни. Искам да те обвия в най-фина коприна и да те украся с най-скъпите бижута. Искам да прекарвам повече време с теб, Дани — той се облегна назад и онова чувство на собственост в очите му беше по-силно от всякога. — Стани моя любовница. Обещавам ти, че никога няма да съжаляваш.
Тя не можеше да мисли в момента и не искаше да дава отговор на нещо толкова сериозно. Но и не искаше да го отблъсне, въпреки че всички вече знаеха, че я е последвал в стаята й. Самата тя беше силно разгорещена.
— Не искаш ли да затвориш вратата? — промълви тя с дрезгав глас.
Той се обърна да го направи, само за да се сблъска с Арти.
— Баща ти е тук с чичо ти. Ни знам дали носят добри новини. Пак са съ хванали за гушите, както обикновено, тъй че ми е трудно да с’вана дали новините са добри или лоши.
Джереми въздъхна, но не заради думите на Арти, а защото не беше успял да затвори вратата достатъчно бързо и да прогони натрапниците. Въздишката на Дани беше дори още по-дълбока. Тя имаше нужда да седне. Имаше нужда и от един студен душ.
Джереми като че ли не забеляза това и каза:
— Хайде, Дани, да видим дали планът ти се е оказал успешен.
Глава 38
— И с какво щеше ти да помогнеш? — питаше Джеймс брат си, когато Джереми и Дани влязоха в салона. — Ти си женен, или пак са те заточили да спиш на дивана от толкова отдавна, че си забравил това?
— Не спя на дивана, — отвърна Антъни, — и никога няма да забравя, че съм женен за най-красивата жена на този свят.
— Не съм съгласен, старче, — отбеляза Джеймс. — Джордж е много по-красива.
— Джордж е американка — отвърна Антъни, като че ли това обясняваше всичко.
Джеймс въздъхна.
— Някои неща е по-добре да не бъдат споменавани, не знаеш ли?
— Между другото, — Антъни се върна пак на темата, заради която се препираха, — пак извърташ нещата, както винаги. Имам чувството че го правиш нарочно.
— Аз? Нарочно да се опитвам да те ядосам? От къде ти дойде това на ум?
Антъни подсвирна подигравателно.
— Както ти казвах, не съм предлагал да участвам в представлението, защото както ти уместно изтъкна, от това нямаше да има никаква полза. Това, което имам предвид беше, че трябваше да го обсъдите с мен, преди да идете там.
— Защо?
— Защото той ми е племенник. Защото съм добре известен с гениалните си идеи и можех доста да допринеса за благополучния изход от ситуацията.
Джеймс извъртя очи.
— Ако нещо се беше объркало, сигурно щяхме да въвлечем и теб… накрая. Но имахме превъзходен план, така че не ни трябваха други гениални идеи. Гениални? Как ли пък не! — добави той, за да е по-убедителен.
Джереми реши, че това е подходящия момент да се намеси в обичайната им препирня.
— Превъзходен значи, че е бил и успешен надявам се?
Джеймс хвърли един поглед на сина си и дори му се усмихна.
— Така си е, момко. Всичко мина чудесно.
— Въпреки факта, че на мен никой нищо не каза — измърмори Антъни.
— Значи Емили си призна, че е лъгала от самото начало? — попита баща си Джереми.
— Още по-добре. Призна, че все още е девствена. Изплъзна й се без да иска, но нали ние точно на това се надявахме. Обаче бяхме много близко до провал, защото тя ни обвини в заговор, за да те отървем. Веднага схвана точно какво става. Добре, че баща й не се усети, а и имахме възможността да посеем съмнение в него относно морала на дъщеря му, преди тя да се появи и да започне да отрича. В наш плюс беше и фактът, че той много добре знаеше склонността на дъщеря си да послъгва, защото тя явно го прави още от дете.
— Не мога да повярвам, че всичко е минало толкова добре — каза Джереми, усмихвайки се с радостно облекчение.