— О, ти си го направил? — каза тя като се приближи и грабна снежнобялото котенце от лявата му ръка. — Не мога да го задържа — добави, докато притискаше котенцето към бузата си да го гушне.
— Не съм си го и помислял — каза само Джереми и успя да не се усмихне.
С едно око вперено в кученцето в дясната му ръка, тя настоя:
— И него не мога да задържа — после протегна и другата си ръка и взе кученцето от него.
— Разбира се, че не — съгласи се Джереми.
Тя се върна обратно до леглото и сложи и двете животинки отгоре. Те се подушиха за момент, после кученцето се сви на кълбо и заспа, а котенцето застана отстрани и започне да ближе лапичките си. Бяха почти еднакви на големина, сигурно на по няколко седмици.
— Чувал съм, че се разбират чудесно, ако са отгледани заедно — отбеляза Джереми, заставайки зад гърба й, вперил поглед в малките създания.
— Мислиш ли?
— Надявам се да се погодят и с плъха.
Тя изстена и проплака:
— Ти си един отвратителен мъж, Джереми Малори.
— Много ти благодаря. Наистина се старая.
Тя пак го погледна.
— Не можеше ли просто да кажеш, че си ги купил за себе си?
— Но това е самата истина.
— Много добре тогава. Предполагам, че няма да имаш нищо против да се грижа за тях вместо теб?
— Абсолютно нищо против, любима.
Тя грейна от радост, седна на леглото и придърпа котенцето в скута си, за да го погали.
— Прелестни са, нали?
Единственото, което той намираше прелестно напоследък беше самата тя. Като се замислеше, не беше поглеждал друга жена от момента, в който видя Дани. Искаше да запази хубавото й настроение, за да изпълни плана си и затова просто кимна.
— Колкото и да ми се иска да те облека в някоя красива рокля и да те изведа навън, — продължи небрежно — се сетих, че ще ни трябва и придружител, а това не влиза в плановете ми. Затова реших да си направим един хубав пикник.
— Но вече мина обяд, не си ли забелязал?
— Но вечерята не е минала, нали? И кой казва, че пикник може да се прави само по обяд? Представях си пикник с една ранна вечеря близо до някое езерце, с ухаещи във въздуха цветя. Признай, че това е чудесен начин да отпразнуваме победата. Ти си главната виновница да ме измъкнат от дебрите на ада. Това не е ли повод за празнуване според теб? Според мен — е — и искам ти да дойдеш с мен. Е, как ти се струва идеята?
— Звучи наистина чудесно. Никога досега не съм ходила на пикник. Има ли езеро в града?
— Всъщност мислех си за някое малко по-усамотено местенце, където няма да налетим на хора, които ме познават. За щастие, знам точно такова място съвсем близо до Лондон. Изобщо не е далеч. Вече поръчах да приготвят каретата и госпожа Апълтън се съгласи да наглежда бебетата в кухнята, докато се върнеш. Освен това, вече ни е приготвила и кошница с храна, така че грабвай палтото си и да вървим.
Той излезе от стаята преди тя да успее да измисли каквато и да е причина да не тръгне с него.
30 минути по-късно те вече бяха оставили Лондон зад гърба си. Той малко излъга, че мястото е наблизо. Всъщност езерцето, за което говореше, се намираше до една странноприемница на малко повече от час път извън града. Баща му често отсядаше в тази странноприемница като се връщаше от Хаверстън, ако е тръгнал по-късно. Фактът, че се намираше толкова близо до езерото, беше от решаващо значение за плана на Джереми, който всъщност се надяваше да прекара нощта там с Дани.
Тя не обърна много внимание на времето, което им отне да стигнат, защото никога досега не беше пътувала в карета, кацнала на мястото на шофьора и се наслаждаваше на великолепната гледка. Той самият се стремеше да поддържа лек, неангажиращ разговор като й разказваше за многобройните си перипетии, докато открие животинките. Представяше го все едно беше минал през ада, докато всъщност откри котенцето в задния двор на Реджи, а кученцето взе от задния двор на Келси. И двете дами бяха споменали за животните, когато ходиха заедно да пазаруват мебели.
Край езерцето беше наистина чудесно по това време на годината. Цветя в безброй краски бяха изпъстрили пейзажа, патица с три малки патенца след нея плуваха по средата му. Пък и госпожа Апълтън беше надминала себе си за малкото време, с което разполагаше — храната беше богата и разнообразна, имаше и няколко бутилки вино в кошницата.
Те ядоха, смяха се, дори накрая подхванаха малко по-сериозен разговор. Независимо, че Джереми искаше да поддържа настроението ведро, някак си целите, които Дани си беше поставила, бяха споменати и тя веднага сериозно призна.