— Тогава за какво уволни днес Карлтън, а?
— О, това ли? — каза той, свивайки рамене. — Това беше… ами… беше… хм, не съм сигурен какво, по дяволите, беше, но определено не…
— Точно това си беше. И беше глупаво. Ти дори не спря, за да помислиш каква е причината да седя отгоре му, преди да уволниш горкия човек. Можеше все пак да ми се довериш, Джереми, защото това е единствения начин да се разбираме, схващаш ли?
— Проклет да съм, нищо не схващам!
Тя пусна една дълга въздишка.
— Направих изключение с теб. Ако започна да спя с всеки Том, Дик или Хари, тогава ще се превърна точно в това, което съм се заклела никога да не бъда. Така че, не би могло да има друг мъж за мен. Когато всичко между нас свърши, ще си потърся съпруг, но няма да му позволя никакви волности, преди да се оженим, ако ме разбираш правилно.
Той я придърпа още по-близо.
— Дани, любима, сериозно се съмнявам, че това между нас някога ще свърши.
Тя не отговори веднага. Той почувства, че е задържал дъха си, докато не я чу.
— Освен, ако не си намеря по-добра работа.
Той седна в леглото. Тя го дръпна обратно.
— Шегувам се бе, човече. Брей, няма ли да се научиш да познаваш най-накрая, а?
Той се намръщи.
— Сигурен съм, че вече те познавам и ти не се шегуваше този път. Каква работа би те изкушила да ме напуснеш?
Тя отново замълча, все едно нямаше намерение да му отговори, но накрая въздъхна и каза:
— Съпруга и майка. И нищо не може да ме отклони от това. Искам свое собствено семейство. Ти вече си имаш, при това огромно и едва ли копнееш за ново, но аз няма да се спра, докато не постигна собствените си цели накрая.
Той я притисна към себе си по-силно от друг път. Не искаше да си припомня за целите й но това нейно „накрая“ можеше да означава години или пък никога да не дойде, така че той реши да не се тревожи за това сега, когато връзката им се развиваше толкова добре.
Малко по-късно той призна:
— Не мисля, че мога да опиша с думи колко щастлив се чувствам в момента.
Дани вече беше задрямала, но като го чу се събуди веднага. Тя се подпря на една страна и каза:
— Наистина ли?
— Нямаше да го кажа, ако не беше така. Но наистина ми се иска да започнеш да спиш в леглото ми, като се приберем вкъщи. Така или иначе, всички вече знаят. Аз го показах пределно ясно тази сутрин, нали?
Тя присви очи.
— Ако сега признаеш, че си се държал така глупаво нарочно, направо ще те… ударя и то здравата.
— Ами, не беше нарочно, — но после й се ухили — но пък свърши страхотна работа, не мислиш ли?
— Мисля, че трябва да оставим нещата такива каквито са. Ти не отказваш да опитваш да ме направиш своя любовница. Трябва да спреш с това. Казах ти какви са условията ми. Няма да отстъпя от тях.
— Да, но какво общо има това с желанието ми да спиш при мен нощем? И имам предвид да спим, Дани. Наистина обожавам просто да те държа в ръцете си.
Тя му се усмихна и се сгуши в него.
— Хубаво ни е тъй, нъл? Ще трябва да си помисля още веднъж — и после докато се унасяше в сън промърмори. — От теб става наистина страхотна нощница, приятел. Наистина.
Глава 41
Странноприемницата не беше най-доброто място да си свърши работата. Тайръс стигна до този извод когато мина полунощ, но лампите в стаята на момичето все светеха. Той все още не можеше да повярва, че я е открил отново, след като беше изгубил всякаква надежда. Беше толкова сигурен в себе си след като се видя с богаташа, че този път няма да оплеска нещата. И то само, за да открие, че вече я няма там, докъдето я беше проследил предния ден. Казаха му, че са я изгонили и никой не знае къде е отишла. А Лондон беше дяволски голям град, за да се надява, че ще се сблъска с нея отново и затова той се отказа.
Обаче не се върна при богаташа да му каже лошите новини. Не му се искаше да обяснява, че пак се е провалил. Но сега я беше открил отново и този път нямаше да й позволи да му се изплъзне — щеше да свърши работата още тази вечер.
Той предположи, че ще му се наложи да изчака няколко часа и затова взе от собственика една бутилка ром и я качи в стаята си. Не се беше досетил, че двойката не е наела стаята само, за да спят. А трябваше. Момичето се беше превърнало в истинска красавица, точно като майка си. А и мъжът с когото беше, не отлепяше ръцете си от нея.
Е, все някога трябваше да поспят малко. Съмняваше се, че ще решат да си тръгнат посред нощ. Затова зачака. На всеки десет минути отваряше вратата на стаята си да провери дали изпод тяхната врата се процежда светлина.
Това, че момичето беше с един Малори никак не беше добре. Семейството беше прочуто и дори той беше чувал за тях. Всичките бяха проклети лордове, но не това беше проблема, а че бяха мъже, с които едва ли човек би искал да си има работа. Превъзходни стрелци, майстори в дуелирането и раздаването на юмруци… въобще майстори в това да ти го върнат тъпкано, ако нещо си ги засегнал. Трябваше да се опита да не нарани много господина, а само да го зашемети за малко.