— Докарай си задника тук, котенце, и ми кажи какво, по дяволите, си мислеше та си затропала така по вратата ми посред нощ?
Ейми мушна глава в стаята и като видя, че той изглежда що-годе прилично и е обул панталона си, влезе и каза сърдито:
— Не съм тропала! Почуках много тихичко, наистина.
— Така е — каза Дани, вече сигурна, че тя наистина е братовчедка на Джереми.
Тонът му и това, което й каза вече я бяха убедили, но като я видя не остана и капчица съмнение. Имаше същата абаносовочерна коса и същите дълбоки кобалтовосини екзотични очи, леко скосени надолу. И тя беше изключително красива. Всички ли в семейството му бяха такива?
— Какво правиш тук, Ейми? — настоя Джереми. — И преди всичко, кога пристигнахте в Англия с Уорън?
— Тази сутрин, или по-скоро вчера следобед. И имах това предчувствие…
— Мили Боже, няма значение — прекъсна я Джереми със стон. — Забрави, че попитах. Изобщо не искам да знам.
— О, я стига! — каза Ейми, докато се настаняваше на един от тапицираните столове в стаята.
Джереми се огледа наоколо, търсейки ризата си, която беше запратил някъде по-рано. Стараеше се всячески да не обръща внимание на братовчедка си. Дани приседна на леглото. Имаше усещането, че скоро няма да си легнат.
— Акостирахме тази сутрин, или по-скоро стигнахме с лодка до брега. Корабът на Уорън сигурно още очаква разрешение да влезе в пристанището. Веднага щом стъпих на брега, ме обзе странно предчувствие, че си се забъркал в някаква неприятност. Затова отидохме до къщата на чичо Джеймс, само за да разберем, че вече си се преместил в собствена къща, докато ни е нямало. Между другото, харесва ли ти на новото място?
— Чудесно е, благодаря, че попита. Не си казала на баща ми за предчувствието си, нали?
— Не, не. Успях да се въздържа. Но после отидохме да те търсим у вас. Доста се ядосахме, като разбрахме, че и там те няма. Поне се беше сетил да кажеш на икономката, къде си отишъл, за да те открият при нужда.
— Каква неприятност, Ейми?
— Нищо конкретно и е по-скоро заплаха, отколкото истинска неприятност. Не си се забъркал в нещо опасно, нали?
— Нещо опасно? Не, нищо такова не планирам тази седмица.
Тя го погледна обидено и отговори:
— Не ми се подигравай, ако обичаш! Много добре знаеш, че предчувствията ми никога не лъжат. Нямаше да помъкна Уорън насам, след като току-що сме се прибрали, ако не беше сериозно.
— Разбира се, че щеше да го направиш.
Тя изцъка в знак на несъгласие и продължи:
— Предчувствието беше много силно. Тя не планира да те убие или нещо такова, нали?
Дани примигна, тъй като жената гледаше право в нея, при това с явно подозрение. Джереми избухна в смях.
— Ако ме убие, то ще е от удоволствието, с което ме дарява, но иначе не — успя да каже през смях той. — Това е моята… приятелка Дани. Дани, запознай се с това дяволче, братовчедка ми, Ейми.
— Така ли му викат вече? — попита Ейми, въртейки очи.
— Не си измислям — настоя Джереми. — Тя отказва да ми бъде любовница, за твое сведение, и затова ми е само приятелка. Е, и прислужница. Държи сама да изкарва прехраната си.
Ейми се усмихна сърдечно на Дани.
— Колко изненадващо! Слугиня, която отказва да мързелува. Приятно ми е, Дани.
Дани кимна рязко. Не й харесваше да я обсъждат толкова прямо. И това беше първия път, когато Джереми я нарече „приятелка“. Тя не би се изразила точно така, но пък как иначе да го определи, когато той беше за нея много повече от просто господар? Партньор в любовните игрички? Другар в забавленията? Имаше ли въобще определение за тяхната връзка?
— Нищо лошо не се е случило, котенце, освен, че дойде точно навреме да осуетиш обирането ни — побърза да успокои братовчедка си Джереми.
— А, значи затова беше всичко преди малко.
— Да, не бих го нарекъл кой знае колко опасно премеждие, защото човекът беше въоръжен само с тояга. Но ти успя да го спреш и се обзалагам, че точно затова си имала предчувствието.
Ейми го изгледа със съмнение за момент, но после отстъпи.
— Предполагам, че ако те беше събудил, щяхте да се сборичкате и можеше да те нарани. Да, предполагам, че е било за това.
— Това означава ли, че вече можем да поспим? — каза Уорън, влизайки в стаята.
— Добре дошъл вкъщи, старче! — поздрави го Джереми с широка усмивка на лицето. После се обърна към Дани да й обясни. — Това е втория Андерсън, който се ожени в семейството. Първа беше сестра му Джордж…
— Джорджина — поправи го Уорън по навик.
— … която се омъжи за баща ми — продължи Джереми. — Преди Уорън беше най-огорчения човек на света, а сега е най-щастливия, благодарение на братовчедка ми.