Нито един от тези доводи не е в състояние да ме накара да се омъжа за него. Вдигам поглед и пред очите ми изведнъж изплува образът на Дарън.
С Джош мога да се чувствам сигурна. С него няма от какво да се страхувам. Изключено е да се окажа в бракоразводен съд, изтерзана и разбита. Защото, колкото и да го обичам, не примирам от любов. Като го видя, сърцето ми не се разтуптява, следователно е невъзможно той да го разбие. Охолният живот на семейство от средната класа винаги ще ни държи на повърхността като спасителен пояс. Ще излизаме на вечеря с общи заинтересовани и интересни приятели. Ще каним гости, ще играем на „Тривиал Пърсют“. След време ще запишем децата в частно училище и ще почиваме по екзотични курорти. Обичам всички тези неща. Обрисувана в подобни розови краски, сигурността не изглежда чак толкова невъзможна.
Търсих всякакви начини да запълня дните без Дарън. Нито един от тях не проработи. Но ако съм с Джош, ако се омъжа за Джош — прехвърлям идеята в ума си, — ще съм в пълна безопасност. Ако се омъжа за Джош, ще съм предпазена от безразсъдни постъпки, като например да се напия, да позвъня на Дарън и да му кажа какво изпитвам. Ако се омъжа за Джош, ще си осигуря най-надеждната предпазна мярка на света. Много е сложно. И рисковано, но нямам друга възможност.
— Да.
— Какво да? Да, обичаме се, или… да, ще се омъжиш за мен?
— И двете.
— Ааахххх. Господи, аз съм най-щастливият човек на света. Боже Господи! Дали да не се обадим на Иси? — Джош изпълнява смешен триумфиращ скок, кълчи се, плясва с длани и победоносно размахва юмрук. — Не, не, по-добре да позвъним най-напред на майка ти. Или пък на моите родители, как мислиш? — Джош припряно обикаля апартамента си и тършува къде ли не в търсене на мобилния си телефон, макар че разполага с напълно изправна кабелна телефонна линия. — Шампанско? Искаш ли шампанско? — Обръща се към мен, изпраща ми въздушни целувки и отново размахва юмруци. Никога не съм го виждала толкова щастлив. А аз… и аз съм щастлива. Изпитвам някакво кротко щастие.
— Е, по традиция не трябва ли да ме целунеш? Да скрепим делката, така да се каже — предлагам.
— Господи, естествено. Извинявай, Кас. Каня се да го направя от двайсет и шест години.
Давам си вид, че не забелязвам как целият е плувнал в пот. Пренебрегвам и факта, че зъбите му неумело изтракват о моите, и за миг сякаш се пренасям зад бараката за велосипеди с Бари Картър. Полека-лека се напасваме и скоро целувката започва да ми харесва. И двамата сме твърде опитни, за да се безпокоим за техническото изпълнение.
Идвам по-рано и се настанявам с лице към стената, предоставяйки на Иси мястото с изглед към салона на ресторанта. Свалям пръстена и го скривам под салфетката, за да я изненадам. После отново го надявам — по-добре да предизвикам съкрушителен ефект „Та-да-да-даааааа“, като й протегна ръка в мига, в който дойде. Или по-добре не. Връщам го под салфетката. Неспокойна съм. Питам се как ли ще реагира Иси. В крайна сметка Джош е единственият й действителен шанс да се омъжи. Шегувам се. Зная, че не е така, но подобна крачка ще внесе неизличими промени в динамиката на взаимоотношенията ни. Хм, нужно ли е?
Не, не е.
Да, нужно е.
Иси много ще се зарадва за нас двамата. Дали?
Определено.
Ето я. Целува ме, поръчва си „Блъди Мери“ и започва направо:
— Каква е новината?
Поемам дълбоко дъх:
— Омъжвам се за Джош.
Целият ресторант сякаш застива. Не долита звън от чаши, нито потракване на прибори. Или поне аз не чувам. Взирам се в лицето на Иси и очаквам реакцията й.
— Омъжваш се за Джош ли? — прошепва тя. Замлъква, отпива глътка вода от чашата ми. Явно е малко слисана.
Но е доволна. Или?
Е, поне не е видимо недоволна. Дали?
— Да, тъкмо това казвах — ухилвам се до уши, защото сгодените жени се усмихват постоянно и Иси го знае. Поръчвам вино. Тя прехвърля салфетката в ръцете си. Разтварям менюто. Тя не го поглежда. Питам се коя от двете ни ще смени темата. С Иси винаги сме били сто процента искрени една с друга. С изключение на онзи случай, когато не й казах, че Джош си пада по нея. Но това беше преди много години и в крайна сметка беше за добро. Сега щяхме да се чувстваме крайно неудобно, ако навремето те двамата бяха преспали. Но мисълта ми беше, че Иси винаги е била сто процента откровена с мен. Никак не ми се иска да си премълчи, ако има какво да каже по въпроса.