Иси мълчаливо размишлява над думите ми. Сякаш минава цяла вечност.
Най-сетне смотолевя:
— Тъй като не мога да си представя, че ще си позволиш да разиграваш Джош, Кас, явно ще трябва да приема, че говориш искрено. — Втренчва поглед в мен и не го откъсва в продължение на едва ли не двеста години.
— Така е.
На лицето й засиява широка, доволна и уверена усмивка. На свой ред насилвам усмивка на облекчение. Често съм я съдила, че е прекалено доверчива, и съм я обвинявала, че сама кани хората да избършат подметките на дизайнерските си обувки в душата й. Сега се благодаря, че е толкова чистосърдечна.
С това разговорът приключва. Отсега нататък всичко ще върви като по мед и масло.
Показвам й пръстена. Тя започва да ахка и да охка. Заявява, че няма никакво намерение да носи розово, бледолилаво или къдрички. Вадя от чантата си сватбения каталог на Аманда Уейкли. Започваме пронизително да се кикотим и в общи линии се отдаваме на радостна превъзбуда.
Нали приятелките са за това.
16.
Пред мен се открива цял нов свят. И съвършено нова тема за разговори. Отгръщам нова страница в личностните отношения с майка ми, с майката на Джош, с лелите, съседките и жените, с които се запознавам по вечери, ресторанти, художествени галерии и във фитнесзалата — правя докторска степен по сватби и създаване на дом. За какво съм говорила с хората, преди да надяна диаманта на пръста си? Приятно съм изненадана от откритието, че сватбените подготовки са възхитителен заместител на секса.
Което е хубаво, защото с Джош сме решили засега да не бързаме.
— Но защо? — недоумява Иси.
— Ами защото установихме, че пренастройването от приятелски към любовни отношения е малко по-трудно, отколкото очаквахме.
— Добре де, но не е ли сексът възлов елемент в един бъдещ брак? Не смяташ ли, че от женените хора се очаква да имат любовни отношения?
— Да, но и приятелски. — Думите ми прозвучават малко войнствено. — Решихме да преодолеем първоначалното смущение, като се натряскаме и скочим в леглото, без много-много да му мислим. В крайна сметка безброй пъти сме го правили с други хора. Макар сега да ми изглежда просташко и евтино. Дадох си сметка, че не ми се бърза, защото искам да бъде наистина много специално преживяване. Още няколко месеца без секс ще ми дойдат отлично.
— Само гледай да не забравиш как се прави — подкача ме Иси. Замерям я с възглавница, но в същия миг Джош влиза с поднос с вино и чипс „Прингълс“.
— Защо имам чувството, че говорите за мен? — Настанява се помежду ни. С Иси се споглеждаме.
— Славословим — казва тя.
Малките благородни лъжи са начин на живот. Едва ли ще бъде уместно да изтърси: „О, всъщност дискутирахме обета ви за целомъдрие.“
И все пак — едно време обсъждахме открито всички аспекти на живота. Винаги сме споделяли най-важните неща — като се започне с разпуснатия морал и се свърши с разслабените стомаси, когато бяхме на пътешествие в Индия.
Като си тръгне Иси, ще кажа на Джош каква всъщност е била темата на разговора. Малка промяна в груповата динамика — почти незабележима и със сигурност несъществена.
Братът на Иси се нае с оформлението на сватбените ни покани, тъй че тази вечер тя ни гостува, за да ни помогне да уточним текста. Друга незначителна промяна в живота — Иси вече рядко се отбива на гости просто ей така. Посещенията й винаги са подчинени на някаква цел. Причини се намират всякакви — избираме рокли и цветя, обсъждаме ремонта на жилището на Джош, тя има да ни връща някаква тенджера.
Новото положение обаче не е чак толкова страшно, тъй като се виждаме не по-рядко отпреди.