— Е, Иси? Реши ли как да ни кумуваш — от страната на булката или от страната на младоженеца? — пита Джош.
— От страната на булката. Не за друго, просто тоалетът повече ми допада.
— Пък и аз съм ти по-симпатична — закачливо се провиквам.
Прави ми впечатление, че вместо да ми отговори, отвръща с въпрос:
— Къде ще се жените?
Отвръщаме в един глас и даваме различни отговори:
— В Лондон — казвам аз.
— У дома — казва Джош.
— У дома — бързам да се поправя.
— В Лондон — преварва ме той.
— Още не сме уточнили подробностите — извинявам се на Иси. Тя мъдро запазва мълчание.
— Но пък определихме датата — казва Джош. Сгушнам се в него.
— Браво — усмихва се Иси. — Кога?
— През юни — отвръщам.
— През юли — в същия миг казва Джош. Двамата се разсмиваме. — Виж какво, няма значение. Както кажеш. Аз умирам от възторг и това ми е достатъчно. Ще бъде най-страхотното тържество. — Навежда се към мен и ме целува. Аз се отдръпвам, тъй като не искам да поставям Иси в неудобно положение.
Джош отива на тренировка по ръгби, а ние с Иси се заемаме с проекта „Сватба“. Подхождам към задачата досущ като към служебен проект.
— Добре, като начало ни трябва списък.
Иси скача и се връща с лист и химикалка. Аз грабвам купчината булчински списания и отварям бутилка шардоне.
— Значи още не сте уточнили кога и къде ще бъде тържеството? — тихо пита Иси, дощато внимателно изписва „Сватбата на Кас и Джош“ най-отгоре на листа с добре познатия ми едър, по детски заоблен почерк.
— През юли, в Ешър, където живее семейството на Джош.
— Това се казна напредък — ухилва се Иси. — В коя църква?
— Църква ли? Не се бях замисляла за църква.
— Обикновено църквата е най-важната част.
— По-скоро си представях гражданска церемония. В някоя градина или изискан хотел. — Подвивам крака под себе си.
— Говорила ли си с Джош? — деликатно подпитва Иси. — Той е доста набожен.
— Особено като се има предвид, че играе ръгби.
Прихваме да се смеем. Действително Джош не е отявлен атеист, но все пак вярва в Бог и ходи на църква на Великден, Коледа и още два-три пъти годишно. Помня, че преди време, като стана кръстник на децата на главния съдия, прие задълженията си много сериозно. Тогава го възприех като опит да се подмаже на шефа си. Но може би не съм била права. Преосмислям позицията си.
— Естествено, че е набожен, Иси. Учил е в частно училище, където задължително се ходи на литургия. Добре, ще говоря с него по въпроса.
— Говори, но ако наистина искате да се ожените през юли, трябва да побързаш. Вече е април. Да разбирам ли, че става дума за юли тази година? — Иси драска сърчица и камбанки в ъгъла на листа.
— Да, юли тази година.
Продължаваме нататък и съставяме списък на разходите. С известно безпокойство научавам, че съгласно традицията почти всичко се поема от родителите на булката — родителите на младоженеца се отървават с някое и друго цвете и пръстените. Искрено се съмнявам, че майка ми е учредила таен фонд, в който магически се трупат средства за момента, когато ще срещна Принца от приказките. Мисля, че ако изобщо е предвидила средства за моята сватба, надали се е осланяла на разумни аргументи — досега почти не съм й дала повод да се надява, че смятам да се омъжвам. Освен ако нямаме намерение да угощававаме гостите си с наденички на клечка, сирена и ананас, ще се наложи двамата с Джош да поемем разходите. Дано никой не се обиди. Напоследък всички се държат много странно. Ако събирах по една лира при всяко споменаване на фразите „традиционно“, „по принцип се прави еди-какво си“ и „от вас се очаква еди-що си“, вече щях да съм натрупала милион. Учудена съм, че тези думички ме дебнат на всяка крачка, тъй като се сблъсквам с тях за пръв път през целия си живот.
— Добре, какво друго трябва да се включи в плана за действие?
— Трудно може да те обвини човек, че мозъкът ти се е замъглил от много романтика, а, Кас?
— Просто искам да действам организирано.
Тя свива рамене и се връща към булчинското списание, а аз на свой ред се заемам с бутилката вино.
— Та за венчавката, независимо дали ще предпочетете гражданска, или църковна церемония, ще ви трябват пръстени. Трябва да подберете музика и текстове за ритуала. Трябва да изберете автомобили, да ангажирате фотограф и да помислите къде ще настаните гостите. Има доста неща, за които трябва да се помисли. Трябва да се състави списък на гостите, списък на приелите поканата, меню, списък на напитките, списък с подаръци. Трябва да се ангажира кетъринг-фирма. Освен фотограф ви е нужен и видеооператор. Аз на твое място бих отклонила любезното предложение на баща ми да снима със своята видеокамера. По-стара е от мен. Какво тържество искаш?