Става й интересно.
— Как разбра? Накара те да се преоблечеш като мъж и искаше от теб перверзни с камшик ли?
— Не, Фай, започна да коментира тапетите ми. — Прехвърлям наум сексуалните си несполуки; не знам дали от алкохола, но тези реминисценции ме потапят в подчертано мрачно настроение. Вземам се в ръце и отново се вживявам в по-приятната си роля, която заемам за пред хората — на уверена, непоклатима жена. — Запомни от мен, по-лесно е да се наслаждаваш на момента и да не очакваш нищо, защото и бездруго с това се изчерпва всичко. И горещо ти препоръчвам женени мъже. — Изпивам последната глътка и допълвам чашите.
— Не ти ли тежи, че най-ценното остава за някоя друга?
— Най-ценното ли? — Искрено недоумявам какво има предвид.
— Близостта, стабилността, общото минало, общото бъдеще.
— Мръсното пране, оригването, скандалите и безкрайните футболни мачове.
— Не те разбирам. Лично си пострадала от извънбрачната връзка на баща си. Защо тогава искаш да причиниш същата болка другиму?
В интерес на истината въпросът е логичен. Особено предвид усвоените на гладно алкохолни единици. Въпрос, който навремето често и сама си задавах. Първото ми влюбване в женен мъж беше инцидентно. Не съм очаквала да се случи повторно. Ненавиждам самата мисъл за „другата“. Жени, готови доброволно да заживеят в подобен ад, винаги са ме отблъсквали. В крайна сметка, ако я нямаше госпожица Хъдли, нямаше да има изоставени майки.
И изоставени дъщери.
Разбира се, проблемът е в това, че дори да отстраним госпожица Хъдли, на нейно място все ще се намери някоя госпожица Бъдли или госпожица Удли. На човек не му остава друго, освен сам да се превърне в госпожица Хъдли, защото другата роля — на изоставената съпруга — е още по-неприятна. В съзнанието ми завинаги се е жигосал образът на майка ми, преждевременно състарена и изтерзана от усилието да запази достойнство в момент, когато й се отнемат съпругът, домът, името и дори идентичността й. Подтиквана от страх, винаги съм търсила близостта на обвързани мъже. Не е толкова рисковано. Когато за пръв път престъпих табуто, очаквах да ме порази мълния, но нищо подобно не последва. Понякога съжалявам. Оттогава с обезпокоителна лекота нарушавам абсолютно всички правила, но никога не съм била наказвана — в интерес на истината често бивам възнаградена. Изглежда, в постъпките ми няма нищо лошо. И докато аз обирам всички комплименти и подаръци „Картие“, упорито отбягвайки емоционални ангажименти и емоционални драми, онези мои приятелки, които вярват в щастливия завършек на приказката, все по-често се убеждават, че пътят към щастието е дълъг и мъчен.
Май съм се научила да излъчвам тайни сигнали, които отблъскват ергени и мъже със склонност към трайни връзки, същевременно привличайки женени мъже и всички представители на мъжкия пол, желаещи единствено секс и нищо друго. Или може би просто статистиката работи в моя полза. Спестявам на Фай всички тези размисли. Връщам се на поставения въпрос и простичко обяснявам:
— Аз не представлявам заплаха. Не искам да бъда ничие гадже, не дай си Боже, съпруга. Следователно не нося риск. Не предявявам никакви изисквания. Не се обаждам в неудобни моменти, не критикувам приятелката/съпругата. В замяна на това той няма право да ме пита къде отивам или кога ще се върна. Не е в състояние да ме накара да се влюбя в него.
Фай ме гледа втренчено. Може би е изпълнена с възхита. Или с ужас. Или с възмущение.
— Господи, каква депресия — простенва.
— Докажи ми, че не съм права — предизвиквам я.
За дълго се умълчаваме. Най-сетне Фай предлага:
— Дали да не си вземем още една бутилка?
Връщам се от бара с поредната бутилка и двама банкери, тъй като и двете се нуждаем от подобряване на настроението.
— Фай, позволи ми да ти представя Айвър Джоунс и Майк Кларк, банкери.
Виждала съм ги в това заведение и преди. От няколко месеца дори си кимаме за поздрав, а понякога приемам по някое и друго питие от Айвър. Гледат ни цяла вечер. В отговор и аз започнах да ги гледам как ни гледат. Като се стигна до момента, в който те забелязаха как ние ги гледаме как те ни гледат, се наложи да си кажем „здрасти“. И двамата са високи, идентично облечени. Тъмни костюми „Хюго Бос“, ризи на райе по-скоро конфекция, отколкото шити по поръчка на „Савил Роу“; скъпарски шафранени вратовръзки марка „Хърмис“. Вероятно дори не знаят, че са шафранени, и биха ги описали като оранжеви. Айвър се различава от Майк по убийствения си уелски акцент, благодарение на който почти не му се разбира какво говори, но затова пък е страшно секси. Нямам нищо против. По-важното е, че носи венчална халка, затова преотстъпвам Майк на Фай.