Айвър не е класически чаровник. Има физиономия, подобна на хубавичко напляскан задник. Бледата му кожа е обсипана с лунички, а носът му е чип. За сметка на това е висок (към метър и осемдесет и пет), абсурдно интелигентен и отблъскващо арогантен. Освен това си го проси. Ще бъде неучтиво да не спя с него. Буквално ме изпива с жадния си умен поглед, докато ни залива с порой сексистки вицове. Раздава бутилките „Бекс“ с въпроса:
— Колко мъже са нужни, за да отворят една бира? — И без да дочака отговор, ни осведомява: — Нито един. Тя трябва да я сервира отворена.
Майк и Айвър гръмогласно прихват. Аз им пригласям, макар да знам вица. Фай свъсва вежди. Айвър извършва емоционален пограничен контрол. Просто проверява до каква степен търся ангажимент. Ако приема тази безочлива шегичка сериозно, ще разбере, че е нагазил в опасни води. Ако вместо да се подразня, му отвърна с няколко овчедушни закачки, ще знае, че се намира извън всякаква опасност. Айвър забелязва смръщената гримаса на Фай.
— О, не се обиждайте. На света няма нищо по-лошо от мъж, който смята, че превъзхожда жените, и ги презира — такива типове са пълни свине. Освен, разбира се, жена, която не изпълнява каквото й се каже. — И пак избухва в смях. Фай демонстрира очебийно равнодушие. Аз пък съм приятно изненадана от находката си — мъж, който не се свени да изрече нещата така, както ги вижда. Все пак се надявам Майк да избере по-конвенционален подход към Фай — в негов интерес е. Ако имах възможност, щях да го посъветвам да й подари шоколадови бонбони и да я обсипе с комплименти.
Айвър скоро се отегчава от груповата динамика и изцяло се съсредоточава върху опитите си да ме въвлече в по-интимен разговор. Възползвайки се от факта, че Фай отива до тоалетната, а Майк — до автомата за цигари, веднага нахлува в личното ми пространство. Седнал е от дясната ми страна, но постепенно се примъква по-близо. Дори да искам, няма къде да мърдам. Протяга лявата си ръка върху зацапаната облегалка на канапето, тапицирано с дамаска в шотландско каре. Припомням си посещенията в кварталното кино, като бях на тринайсет.
— Та на колко си години, Кас?
— На трийсет и три.
Никога не изпитвам колебание. Гордея се, че съм на трийсет и три. Животът ми е далеч по-бляскав, отколкото, когато бях на двайсет и шест или примерно на осемнайсет. Сега със сигурност се чувствам по-добре. Само жени, притежаващи биологичен „Таймекс“, се смущават от факта, че са прехвърлили трийсетте. Струва ми се напълно безсмислено — отричането на действителната ни възраст няма да върне времето назад. Както и да е, зная, че не изглеждам на трийсет и три. Сякаш за доказателство Айвър повдига вежди — в известен смисъл очаквах подобна реакция. Не си дава труд да ми прави евтини комплименти, че годините изобщо не ми личат. Знае, че са ми го казвали неведнъж досега. Вместо това неотклонно преследва желаната цел.
— И кога най-сетне смяташ да се установиш и да създадеш почтено семейство?
— Изобщо не си падам по почтеността. Нямам приятел и не желая да се омъжвам. — Усмихвам се на постигнатия резултат. Айвър удари право в десетката и узна трите най-важни факта на един ход. Потупва коляното ми и отсича:
— Ах, каква порочна жена си ти, Кас.
Това не е точно така. За момента обаче спокойно може да послужи като обобщение на характера ми.
— Тогава какво искаш от живота?
Бих могла да кажа, че искам световен мир. Искам Иси да срещне мъжа на мечтите си. Искам Джош да се отърве веднъж завинаги от мокрите сънища. Искам майка ми да ремонтира жилището си и следващото издание на „Секс със екс“ да достигне рекорден рейтинг.
— Ще запазя отговора в тайна, ще трябва сам да отгатнеш — прошепвам и се накланям към него, така че бюстът ми да докосне ръката му. Зная, че не се вписвам в стандартния образ на престорено свенливата жена. Но да се правиш на недостъпна, има смисъл единствено когато искаш да задържиш въпросния мъж, което аз по определение не желая. Приветствам хартиените бикини, чаши и салфетки и пластмасовите ножове и вилици. Обожавам вещите за еднократна употреба. Ухилвам се до уши. Айвър пие дизайнерската си бира. Амнезията се задейства. Думи като „добри“, „лоши“ и „последствия“ временно се изличават от паметта му.
— Знаеш ли, тъкмо преди да седнете при нас, с Фай обсъждахме факта, че съм съвършената любовница. — Гласът ми е абсолютно безизразен, сякаш коментирам есенното време. Контрастът между страстното изявление и ледения тон, с който бива поднесено, предизвиква у Айвър ерекция. Човек трудно може да устои на подобно забавление. Вдигам поглед от подутината зад ципа му, поглеждам го в очите, после отново свеждам глава. Той проследява погледа ми. Изчервява се и кръстосва крака. Честно казано, няма шансове. — Разбираш ли, доставя ми удоволствие. До най-малката подробност. Като почнеш от специално подбраното бельо и свършиш с поставянето на храна върху тялото ми. Не ме безпокои фактът, че шоколадовият сладолед ще изцапа чаршафите.