Външният вид на къщата лъже — коридорът опасва едва ли не безкрайна редица от стаи. Госпожа Смит и Линда ни посрещат на задните стълби. Госпожа Смит постоянно подвиква на някого: „Татко, татко“, и го осведомява, че Дарън и приятелката му вече са тук. Оказва се, че говори на съпруга си. Той ни поздравява с радостно ръкомахане, без въобще да се надига от креслото си във всекидневната. Разбираемо е — гледа повторение на „Семейство Уолтън“ — сериал, от който човек действително не може да се откъсне. Госпожа Смит недоверчиво ме измерва от глава до пети. От опит зная, че жените, и в частност майките, застават нащрек още щом ме зърнат. Опитът ми сочи, че ако искам да предразположа Дарън, трябва да се харесам на майка му. Колкото и да е смешно, при мъжете почти винаги важи тъкмо обратното. Когато майка ми хареса някое мое гадже, това е сигурен сигнал, че следва веднага да го разкарам. Госпожа Смит не може да откъсне поглед от полата ми и смотолевя нещо като: „Сигурна съм, че цял Лондон е пощурял за такива.“ За разлика от нея Линда ме посреща по далеч по-свойствен за мен начин, а именно — с неподправено възхищение и ласкателства. Изпада в луд възторг от прическата ми, чантата ми, полата ми и какво не би дала да притежава обувките ми! Майка й недоволно сумти, но аз подробно отговарям на всичките й въпроси откъде е това и откъде е онова, а накрая й позволявам да пипне материите. Горкото дете, сигурно никога не е виждало дрехи, които не са от полиакрил. Предлагам да си наема квартира, но госпожа Смит не ще и да чуе и сякаш дори се обижда, че изобщо отварям дума. Заявява, че Дарън ще спи при брат си, а мен ще настани в едновремешната му детска стая. Линда въодушевено предлага веднага да ми я покаже и аз приемам. Не съм си слагала червило, откак пристигнах в Дарлингтън.
Девойката е очарователна събеседница, фактът, че ме обожава, очевидно говори в нейна полза, освен това притежава всички предимства на младостта — жизнерадост, лишен от цинизъм мироглед, почти никакви бръчки и умение да не забелязва колко е унизително да се робува на модните тенденции. Освен това тя — както и самият Дарън — е ударила джакпота от генната лотария. Определено предпочитам да съм заобиколена с красиви хора. Линда е с буйна, къдрава черна коса до раменете. Има същите омагьосващи очи и гъсти клепки като брат си, освен това е стройна. Най-пленителното обаче е, че се намира в пълно неведение колко е красива всъщност. Срамота е момиче като нея да живее вдън гори тилилейски, където никой никога няма да я забележи. В Лондон ще предизвика истински фурор. С лекота ще си намери работа в коя да е медия, модна агенция или в лондонското Сити — все места, където красотата сама по себе си далеч не е достатъчна. Вместо това е обречена да се омъжи млада, да народи цял футболен отбор дечурлига и да си брои стриите. Тънейки в блажено невежество относно очакващата я съдба, Линда не спира да бърбори радостно, докато ме води към стаята на Дарън.
Къщата, както всичко останало в това графство, представлява смесица от старинни и модерни неща. Семейството притежава едва ли не цял склад битови електроуреди: три телевизора, два видеокасетофона, компютър, цяла купчина компютърни игри, няколко радиоапарата, аудиосистеми и всички най-модерни постижения на бялата техника. За сметка на това тапетите и мокетите вероятно датират отпреди войната (имам предвид Кримската). На очи се набиват безчислени гоблени в пиринчени рамки и карета, плетени на една кука; мислено отбелязвам, че следващия път, когато снимаме исторически материал, няма да е зле да поканим госпожа Смит за консултант. Макар и старомодни и — откровено казано — грозни, всички осветителни тела и аксесоари за баня блестят от чистота. Майка ми спокойно би могла да прокара пръст по кой да е бюфет или гардероб, без да намери за какво да се захване.
Отначало се смутих от настоятелната покана на госпожа Смит да нощувам в дома й. Нямам такава практика. Понякога преспивам у Джош, но къщите (обърнете внимание на множественото число) на родителите му са толкова просторни, че опасността да се сблъскаш на стълбите с някой от домакините е изключена. Във всеки случай имотите им трудно могат да се нарекат „семеен дом“. Родителите му са заедно единствено във формалния смисъл на думата, отричайки самото понятие за семейство. И за дом. И двамата се възползват от размерите и броя на жилищата си, за да се избягват взаимно. Ако майка му е в провинцията, човек може да се обзаложи, че баща му е в града, ако пък баща му замине в провинцията, майка му със сигурност се е оттеглила в испанската им вила. Брачно блаженство. Макар да приемам поканата на госпожа Смит с огромни резерви, изпитвам необяснимо, но непреодолимо любопитство по отношение на Дарън, поради което с удоволствие прегръщам възможността да спя в детското му легло. Небрежно се опитвам да установя дали стаята, където ме водят, винаги е принадлежала на Дарън и на никой друг. Линда ме уверява, че винаги е била лично негова.