— Кас, аз съм — пропява Иси. — Обаждам се само да проверя как мина разговорът с Бейл. Звънни ми се по-късно, ако имаш настроение. Ще се прибера от фитнес към десет.
Усмихвам се, тъй като небрежното уточнение „от фитнес“ има за цел да ми направи впечатление. За всеобщо изумление Иси все още не се е отметнала от новогодишното си решение. Записа се да участва в Лондонския маратон и тренира усилено.
Второто съобщение е от Джош:
— Здрасти, мацко, как си? Как беше на север? Довечера съм на кино. Джейн си е наумила да гледа някаква налудничава щуротия със субтитри. Филмът несъмнено ще бъде изключително ценен и крайно депресарски. И то в някакво смотано кино, където дори не продават сладолед „Хааген-Дазис“. Ще ти звънна утре.
Горката Джейн, май вече я е отписал. Поолеква ми. Третото съобщение е от мама, която мърмори, че не съм й гостувала в неделя. Гузно изтръпвам. С две думи, на Западния фронт нищо ново — типичните понеделнишки съобщения. Върнах се на позната територия. Дарън беше някакво налудничаво отклонение от утъпкания път, но вече всичко е наред. Намирам се в пълна безопасност.
— Кас, аз съм. — Гласът му се врязва в кротката тишина на съкровеното ми убежище и буквално изпадам в транс. Направо ми прилошава. — Сигурно още си на работа. Моля те, обади се, ако си у дома. — Замлъква — Сигурно не си там. Получих бележката ти. — Издава тъжен звук, нещо средно между смях и въздишка. — Очаквах нещо подобно. Знаех си, че ще се паникьосаш. Но ако ми дадеш възможност да поговорим… — Гласът му секва, Дарън се закашля. — Виж, изминалите две седмици бяха страхотни за мен. И за теб. — Гласът му зазвучава напрегнато, издава смесица от гняв, безсилие (каквито съм свикнала да предизвиквам у околните) и нежност (каквато съм). — Ако това те успокоява — и аз се страхувам.
Касетата свършва. Стърча като истукан; правя опити да анализирам чувствата си. Божичко, докъде се докарах — да чувствам. Само допреди две седмици разсъждавах. Изведнъж съм взела и да чувствам!
Стори ми съвсем искрен. Какво искаше да каже с това „и аз се страхувам“? Че кой друг се страхува?
Прослушвам съобщението отново. И отново. И отново. Общо дванайсет пъти. Накрая ми става ясно едно. Всичко е изгубено. Изтривам съобщението и си лягам. Дарън — кой Дарън?
Смит.
14.
Влюбването се оказва тъкмо толкова болезнено, колкото винаги съм си представяла. Започвам да мисля за Дарън още със събуждането. Сънищата ми до такава степен са обсебени от него, че вече ми е трудно да определя будна ли съм, или сънувам. Двете състояния се преливат в неясна мъгла. Ако отивам на работа с колата, Дарън ми се привижда на всяка улица, във всеки друг автомобил. Вълнението, което ме обзема, като го видя, е огромно. Разочарованието, което ме изпълва, като разбера, че както винаги, не е той, е достойно за смях. Като влизам в TV6, вечно се оглеждам дали не ме чака наоколо, което е абсурдно, като се има предвид колко мрази студиото и всичко, свързано с него. Слушам метеорологичната прогноза за Уитби, макар отлично да зная, че той е в Лондон. Как съм могла и за миг да си помисля, че Уитби е на майната си? Сега ме дебне отвсякъде. TV6 снима нов филм там и вчера излъчихме в новините кратък материал за легендата за Дракула с кадри от гробището, където ходихме и ние. Родителите на Иси си купиха каравана и Уитби беше едно от първите места, които посетиха. Неизвестно как Уитби се превърна в център на вселената. При всяко иззвъняване на телефона подскачам и винаги изслушвам съобщенията на Дарън по няколко пъти, но никога не връщам обажданията.
Отначало звънеше често и ми оставяше сложни съобщения. Джаки как ли не ме умоляваше да му се обадя.
— Обади му се, Кас. Не вярва, че си напуснала.
— Нямам какво да му кажа.
— Поне това му кажи! Ако не заради себе си, най-малкото заради мен. Откакто ми прехвърли разговорите с него, работата ми се удвои.
— Значи досега не си била достатъчно заета — отсичам, без да вдигам поглед от екрана. — Свържи се с администрацията и ги помоли да ми сменят вътрешния, а следващия път, като се обади, му кажи, че ако не ме остави на мира, ще сезирам полицията.
Дарън е идвал у дома два пъти. И двата пъти добросъвестно ми е оставил бележка, уточняваща кога ще се върне, тъй че за известно време се пренесох у Иси. Схвана посланието. Посещенията се прекратиха. Престана да се обажда. Освен понякога, късно нощем, когато очевидно е пиян… и нежно пропява само: „Аз съм.“ Продължава да ми изпраща имейли. Вече не ми пише дълги съобщения, в които ме моли да с свържем — изпраща ми само линкове към страници, които смята, че ще ми се сторят интересни. Статии за Одри Хепбърн, изследвания, посветени на телевизионните навици на населението, а вчера — най-новата държавна статистика за разводите. Питам се какво ли иска да ми каже. Трудно е да се разгадае посланието, което ми изпраща с тези статии, тъй като не са придружени с никакъв личен коментар. Сигурно трябва да се благодаря. Представяте ли си да ми беше написал „всичко най-хубаво“ или „с обич“, или „с много обич“ — щях да се превърна в Иси и да взема да анализирам смисъла на всяка думичка, а те така или иначе до една са напълно безсмислени.