— Още ли се сърдиш, Джин-Луиза? — попита той предпазливо.
— Няма какво да приказваме — отвърнах аз. Френсис излезе в галерията.
— Ще си вземеш ли думите назад, Френсис?
Но бях избързала. Френсис се втурна обратно в кухнята, а аз се върнах на стъпалата. Можех търпеливо да го почакам. Бяха минали може би пет минути, когато чух леля Александра да казва:
— Къде е Френсис?
— Ей там, в кухнята.
— Той знае, че не му е разрешено да стои там, Френсис се показа на вратата и извика:
— Бабо, тя ме прогони тука и не ме пуска да изляза!
— Какво е това, Джин-Луиза?
Погледнах нагоре към леля Александра.
— Нито съм го прогонвала там, лельо, нито пък не го пускам.
— Лъже — извика Френсис, — не ми дава да изляза!
— Да не сте се скарали?
— Джин-Луиза ми се заканва, бабо — обади се отново Френсис.
— Френсис, излез оттам! Джин-Луиза, ако чуя още една думичка от тебе, ще кажа на баща ти! Не каза ли преди малко „по дяволите“?
— Не, лельо!
— Стори ми се, че те чух. Втори път да не чувам подобно нещо.
Леля Александра вечно подслушваше. Веднага щом се скри, Френсис излезе с вирната глава, захилен до уши.
— Няма да скачаш с мене — заяви той.
Скочи в двора, на безопасно разстояние, започна да подритва тревата, от време на време се обръщаше към мене и ми се смееше. Джем се появи на верандата, погледна към нас и изчезна. Френсис се покатери по старата мимоза, слезе, тикна ръце в джобовете си и започна да се разхожда по двора.
— Ха! — каза той.
Попитах го да не би да се смята за чичо Джек? Френсис отвърна, че са ми казали да седя спокойно и да го оставя на мира.
— Не те закачам — казах аз.
Френсис ме изгледа внимателно, реши, че съм достатъчно смирена и тихичко изтананика:
— Чернолюбец!
Този път разраних юмрука си в двата му предни зъба. Повредих си лявата ръка и продължих с дясната, но не за дълго. Чичо Джек ми притисна ръцете до тялото и каза:
— Стой мирно!
Леля Александра се погрижи да успокои Френсис, избърса сълзите му с носна кърпичка, приглади косата му и го погали по бузите. Когато Френсис взе да пищи, Атикус; Джем и чичо Джими излязоха на верандата.
— Кой започна? — попита чичо Джек.
Ние с Френсис взаимно се посочихме.
— Бабо — изплака той, — тя ми каза, че съм фльорца и се нахвърли върху мене!
— Вярно ли е, Скаут? — попита чичо Джек.
— Вярно е.
Чичо Джек ме погледна извисоко и чертите на лицето му заприличаха на леля Александра:
— Нали ти казах, че ще си имаш неприятности с такива думи? Казах ти, нали?
— Да, сър, но…
— Ето, че си имаш вече неприятности. Стой тука!
Двоумях се дали да остана или да избягам и мигновена нерешителност ме избави: извъртях се, но чичо Джек се оказа по-бърз. Съвсем неочаквано се намерих на земята и се загледах в една мравчица, която се бореше сред тревата с трошичка хляб.
— Никога няма да ти говоря, докато съм още жива! Мразя те, презирам те и искам още утре да умреш!
Това мое изявление сякаш поощри чичо Джек повече от всичко друго. Изтичах да потърся утеха от Атикус, но той каза, че сама съм си го спечелила и че било време да си ходим. Качих се на задната седалка в колата, без да си взема сбогом с някого, а в къщи изтичах в стаята си и затръшнах вратата. Джем се опита да ми каже нещо мило, но аз не го пуснах да влезе.
Огледах нанесените ми поражения и се оказа, че има само седем-осем червени следи; мислех върху относителността, когато някой почука на вратата. Попитах кой е. Отговори ми чичо Джек.
— Махай се! — казах аз.
Чичо Джек каза, че ако продължавам да говоря така, пак ще ме напердаши; и аз замълчах. Влезе в стаята, аз се отдръпнах в един ъгъл и му обърнах гръб.
— Скаут — каза той, — още ли ме мразиш?
— Продължи да ме биеш, сър, моля ти се!…
— Не мислех, че си толкова злопаметна. Разочарован съм от тебе, знаеш, че си го заслужи.
— Не е вярно.
— Слушай, миличка, не можеш да ругаеш хората, както ти дойде…
— Не си справедлив — казах аз, — никак не си справедлив.
Чичо Джек повдигна вежди.
— Не съм справедлив ли? Защо да не съм?
— Ти си много добър, чичо Джек, и те обичам въпреки това, което направи, но не разбираш нищо от деца.
Чичо Джек сложи ръце на хълбоците си и ме погледна.
— А защо да не разбирам нищо от деца, мис Джин-Луиза? Твоето държане не се нуждаеше от много разбиране. Държането ти беше дръзко, неприлично и ругателско.
— Ще ме оставиш ли да ти обясня! Няма да се караме, само искам да ти обясня!
Чичо Джек седна на кревата. Веждите му се сбраха и той ме погледна изпод тях.
— Разправяй — каза.