— И какво беше то? — попита Джем озадачен.
— Тя каза, че ще напусне този свят, без да е задължена за нищо и на никого. Джем, когато човек е болен като нея, съвсем редно е да взема всичко, само и само да му олекне. За нея обаче това не беше редно. Тя каза, че преди да умре, ще се откаже от морфина и точно така направи.
— Значи от това са били припадъците й? — попита Джем.
— Да, от това са били. През по-голямата част от времето, докато си й чел, тя сигурно не е чувала нито дума. С цялото си съзнание и същество тя е чакала да иззвъни будилникът. Дори и да не й беше паднал в ръцете, аз щях да те накарам да й четеш. Може би това й е било поне малко забавно. Имаше и още една причина…
— И свободна ли умря? — попита Джем.
— Като планински въздух — отвърна Атикус. — Беше в пълно съзнание почти до последния миг. В съзнание — усмихна се той — и не престана да ругае. Продължаваше от все сърце да не одобрява постъпките ми и каза, че сигурно цял живот ще трябва да те спасявам от затвора. Накара Джеси да приготви тази кутия за тебе…
Атикус посегна и взе кутията за бонбони. Подаде я на Джем.
Джем отвори кутията. Вътре, заобиколена от парчета влажен памук, лежеше бяла, прекрасна камелия, Беше „планински сняг“.
Очите на Джем едва не изскочиха. Той захвърли кутията.
— Дъртата му вещица! — изкрещя той. — Защо не ме остави на мира?
За миг Атикус се изправи на крака и застана над него. Джем зарови глава в ризата му.
— Шт! — каза Атикус. — Струва ми се, че с това тя е искала да ти каже: „Всичко вече е наред, Джем, всичко е наред“. Трябва да знаеш, че тя беше истинска дама.
— Дама ли? — Джем вдигна глава. Лицето му беше почервеняло. — След онези работи, които говореше срещу тебе, тя дама?
— Да. Тя си имаше собствени възгледи за нещата, твърде различни от моите, може би… Сине, аз ти казах, че дори и да не беше излязъл от кожата си тогава, пак щях да те накарам да й четеш. Исках да разбереш нещо от нея, исках да видиш какво означава истинска храброст и да не мислиш, че човек е храбър само когато има оръжие в ръка. Храброст е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държиш докрай. Тогава много рядко побеждаваш, макар че понякога и това се случва. Мисис Дюбоуз победи. Тя умря, както изискваха нейните възгледи, без да е задължена на никого и на нищо. Никога не съм срещал толкова храбра личност.
Джем вдигна кутията за бонбони и я захвърли в огъня. Взе камелията и когато отивах да си легна, видях, че опипва широките й листца. Атикус четеше вестник.
Втора част
12
Джем стана на дванадесет години. Беше трудно да се живее с него — непостоянен и мрачен. Имаше ужасен апетит и толкова често ми казваше да го оставя на мира, че аз се посъветвах с Атикус.
— Сигурно има тения, а?
Атикус каза, че не, просто Джем растял. А пък аз трябвало да бъда по-търпелива към него и да го безпокоя, колкото може по-малко.
Тази промяна у Джем се прояви в течение на няколко седмици. Мисис Дюбоуз наскоро бе погребана — докато ходеше да й чете, Джем се нуждаеше от моето присъствие и беше много доволен от него. И сякаш само за една нощ той придоби нови схващания и се опитваше оттогава да ми ги наложи. Няколко пъти стигна дотам, че ми заповядваше какво да правя. След едно скарване, Джем викна:
— Време е вече да се научиш да се държиш като момиче!
Аз се разревах и изтичах при Калпурния.
— Не се дразни от мистър Джем… — започна тя.
— Ми-и-стър Джем?
— Да, той е вече почти мистър Джем.
— Не е толкова голям — казах аз. — Просто трябва някой да го набие, а аз не съм достатъчно голяма.
— Бебчо — каза Калпурния, — с нищо не мога да ти помогна. Мистър Джем расте. Отсега нататък той ще иска да прекарва голяма част от времето си сам, да се занимава с момчешките си работи, затова, щом се почувствуваш самичка, идвай в кухнята при мене. Ще си намерим работа, колкото искаш.
Началото на това лято се очертаваше добре — Джем можеше да постъпва, както си иска, Калпурния щеше да ми бъде достатъчна, докато дойде Дил. Изглежда й беше приятно да ходя в кухнята и като я наблюдавах, взех да мисля, че не е така лесно да бъдеш момиче.
Но лятото дойде, а Дил го нямаше. Получих писмо и снимка от него. В писмото ми пишеше, че си имал нов баща, снимката била негова, и трябвало да остане в Меридиан, защото правели планове да построят с него рибарска лодка. Баща му бил адвокат като Атикус, само че доста по-млад. Лицето на новия му баща беше приятно и се зарадвах, че се е паднал на Дил, но новината, че няма да дойде, ме смаза. Дил пишеше в заключение, че ще ме обича вечно и да не се тревожа, той щял да дойде да ме вземе и да се ожени за мене, веднага щом съберял достатъчно пари, така че моли да му пиша.