Мисълта, че си имам постоянен годеник, твърде малко ме утешаваше за отсъствието му: преди не се бях замисляла за тия неща, но сега разбрах, че лятото — това беше Дил, който пуши цигара от канап край езерцето, очите му блестят от сложни планове как да накара Бу Редли да излезе; лятото беше бързината, с която Дил посягаше и ме целуваше, щом Джем не гледаше, копнежът, който изпитвахме един към друг. С него животът беше нещо обикновено; без него беше непоносим. Цели два дни бях нещастна.
На всичко отгоре законодателното събрание се събра на извънредна сесия и Атикус ни остави за две седмици. Губернаторът желаеше да почисти кораба на нашия щат от молюските, които се бяха залепили по него; в Бирмингам стачкуваха; опашките за хляб в градовете ставаха по-дълги, а фермерите обедняваха. Но тези събития бяха далече от нас с Джем.
Една сутрин с изненада видяхме в „Монтгомъри адвъртайзър“ карикатура, под която пишеше „Финч от Мейкомб“. Атикус беше нарисуван по къси панталони, бос, прикован с вериги за едно бюро — прилежно пишеше нещо на една плоча, а няколко лекомислени момичета му викаха „Ю-ю-ю-ху-у-у!“
— Това е комплимент — обясни Джем. — Искат да кажат, че се захваща за такива работи, които другите не искат.
— А?
Освен новите си схващания Джем беше придобил толкова важен вид на всезнайко, че ме влудяваше.
— О, Скаут, вземи например реорганизирането на данъчната система на окръзите и така нататък. Повечето хора не се интересуват от подобни проблеми.
— А ти откъде знаеш?
— Остави ме на мира. Сега чета вестник.
Изпълних желанието на Джем и отидох в кухнята.
Калпурния чистеше грах и внезапно каза:
— Какво ще правим с вас тази неделя? Ще ходите ли на църква?
— Ами да! Атикус ни остави пари за дискоса.
Калпурния присви очи и аз веднага отгатнах мислите й.
— Калп — казах, — знаеш, че ще се държим прилично. От години вече не сме правили нищо лошо в църква.
Очевидно Калпурния си спомняше за една дъждовна неделя, когато бяхме останали без надзора както на баща ни, така и на учителите. Тогава ние, заедно с целия клас, завързахме Юнис Ен Симсън за един стол и я оставихме в мазето до парните котли. Забравихме я, качихме се в църквата и спокойно си слушахме проповедта, когато от радиаторите се разнесе страхотен грохот. Грохотът продължи, докато някой отиде долу да види какво става и доведе Юнис Ен Симсън. Тя заяви, че не желае да играе повече на мъченица — Джем Финч й бил казал, че няма да изгори, ако вярата и е достатъчно силна, но долу било много горещо.
— Освен това, Калп, Атикус не ни оставя за първи път сами — протестирах аз.
— Да, но обикновено пита дали учителите ви ще бъдат там. Този път не го чух да каже нещо такова — сигурно е забравил! — Калпурния се почеса по главата и изведнъж се усмихна. — А вие с мистър Джем бихте ли дошли утре на църква с мене?
— Наистина ли?
— Какво ще кажеш, а? — засмя се Калпурния.
Калпурния и друг път ме беше къпала грубо, но нищо не можеше да се сравни с взискателността й през тази съботна вечер. Накара ме да се сапунисвам цялата два пъти и за всяко плакнене наливаше нова вода във ваната; завря главата ми в умивалника и я изми с осмоъгълен сапун и шампоан. От години вече беше признала самостоятелността на Джем, но тази вечер отиде да го провери и предизвика гнева му.
— Не може ли човек да се изкъпе в тая къща, без да го гледа цялото семейство?
На сутринта „се зае с дрехите ни“ по-рано от друг път. Когато оставаше у нас, Калпурния спеше на един сгъваем креват в кухнята; тази сутрин креватът беше затрупан от нашите празнични дрехи. Беше сложила толкова много кола на роклята ми, че когато седнах, тя се наду като палатка. Накара ме да си туря фуста и ме пристегна през кръста с розова лента. Изтри със стар хляб лачените ми обувки, докато накрая можеше да се огледа в тях.
— Като че отиваме на карнавал — каза Джем. — За какво е всичко това, Калп?
— Не искам хората да говорят, че не се грижа за моите деца — измърмори тя. — Мистър Джем, тази връзка не върви с този костюм. Връзката е зелена.
— Е, какво от това?
— Костюмът е син. Нима не виждате?
— Хе-е, хе-е — изкрещях аз. — Джем е далтонист!
Той се изчерви, но Калпурния каза:
— Стига! В „Първата покупка“ трябва да отидете усмихнати.
„Първата покупка“, африканска методистка църква, се намираше в южното предградие, зад пътя за старата дъскорезница. Беше стара дървена постройка с излющена боя, единствената църква в Мейкомб с камбанария; наричаше се „Първата покупка“, защото беше изплатена с първите припечелени пари на освободените роби. През неделните дни в нея се молеха негри, а през делниците там се събираха бели и играеха комар.