— … няколко поколения, които са били безукорно възпитавани — продължи той, след като аз бях уловила мравката и се бях почесала, — и че трябва да се стараете да живеете по начин, достоен за името ви — Атикус продължи въпреки нашето държане: — Тя ме помоли да ви кажа, че трябва да се държите както подобава на млад джентълмен и на млада дама. Тя иска да поговори с вас за нашия род, за ролята, която той дълги години е играл, за да имате представа кои сте, да се развълнувате от това и да се държите както подобава — завърши той в галоп.
Ние с Джем бяхме поразени, спогледахме се, а после погледнахме и Атикус. Него явно го стягаше яката. Ние не отвърнахме.
Малко след това аз взех един гребен от масичката на Джем и прекарах зъбите му по края на дъската.
— Престани с този шум — каза Атикус.
Неговата рязкост ме засегна. Не изкарах докрай зъбите на гребена и го праснах в пода. Почувствувах, че ще се разрева без никаква причина, но не можах да се въздържа. Това не беше моят баща. Баща ми никога не мислеше по този начин. Баща ми никога не говореше така. Леля Александра някак го беше заставила. През сълзи видях, че Джем също седи самотен, свел настрани глава.
Нямаше къде да отида, но се извърнах да си вървя и пред мен се оказа жилетката на Атикус. Зарових глава в нея и се заслушах в тихите вътрешни шумове, които се чуваха зад светлосиния плат: тиктакането на часовника му, лекото шумолене на колосаната риза, кроткия шум на дишането.
— В корема ти бръмчи — казах аз.
— Зная — отвърна той.
— Вземи сода.
— Ще взема — каза той.
— Атикус, това, дето ни го разправяш, за нашето държане, ще промени ли нещата? И ти наистина ли?…
Усетих ръката му върху главата си.
— Не се безпокой — каза той. — Още е рано да се безпокоиш.
Щом чух това, разбрах, че се е върнал при нас. Кръвта в краката ми пак се раздвижи и вдигнах глава.
— Наистина ли искаш да правим всичко това? Аз просто не мога да запомня всичко, което трябва да правят хората от рода Финч…
— Не искам да го запомняш. Забрави го.
Той отиде до вратата, излезе и затвори вратата след себе си. Едва не я затръшна, но в последния миг се усети и я затвори леко. Ние с Джем още се взирахме след него, вратата се отвори отново и Атикус надзърна иззад нея. Беше вдигнал вежди, а очилата му се бяха смъкнали.
— Аз май че всеки ден все повече заприличвам на братовчеда Джошуа, нали? Как мислите, може би накрая и аз ще струвам петстотин долара на семейството?
Сега вече знам какво искаше да направи Атикус, но той беше само мъж. А за такава работа бе необходима жена.
14
От Леля Александра не чухме повече нищо за семейството Финч, но затова пък слушахме достатъчно за него от хората в града. В съботите, когато Джем ми позволяваше да го придружа (той не понасяше моето присъствие сред хора), ние стискахме нашите петачета, провирахме се през изпотената тълпа по тротоара и понякога чувахме: „Това се неговите деца“ или „Ей там минават Финчови“. Когато се обръщахме с лице срещу подобни обвинения, виждахме само фермери, които разглеждаха иригаторите във витрината на аптеката Майко. Или пък две оклюмали фермерки със сламени шапки, седнали в кабриолет.
Веднъж един слаб, костелив мъж се размина с нас и подхвърли съвсем неразбираемо в лицето ни:
— Значи управляващите от този окръг си мислят, че всеки може да се разгащи и да изнасилва, колкото си ще!…
Това ме подсети, че трябва да питам нещо Атикус.
— Какво значи точно да изнасилваш? — попитах го същата вечер.
Атикус погледна иззад вестника си. Седеше в стола до прозореца. След като поотраснахме малко, ние с Джем сметнахме, че ще бъде проява на великодушие, ако след вечеря оставяме за половин час Атикус на мира.
Той въздъхна и каза, че да изнасилиш значело плътски да опознаеш жена чрез насилие и без нейно съгласие.
— Щом е само това, защо Калпурния не ми отговори, когато я питах?
Атикус ме погледна замислено.
— Това пък какво е?
— Оня ден, когато се връщахме от църква, питах Калпурния какво значи тази дума и тя ми каза да питам тебе, а аз забравих и сега те питам.
Той остави вестника на колената си.
— Повтори, моля ти се — каза Атикус.
Разправих му подробно за нашето пътешествие до църквата заедно с Калпурния. Изглежда, че на Атикус му се понрави моят разказ, но леля Александра, която седеше в един ъгъл и спокойно шиеше нещо, остави работата си и ни погледна.
— Значи, тогава в неделя вие се връщахте с Калпурния от нейната църква, така ли?